|
Тема |
Re: Хе хе... на ортодоксалната наука [re: Last_Roman] |
|
Автор |
Йoaн_Mизийckи (Мизантропец) |
|
Публикувано | 19.10.06 01:23 |
|
|
Точно гени, гени регулатори на освобождаваната информация
Информацията е нематериална. Само носителите й са материални.
Генът сам по себе си не може да каже на една новообразувана клетка:
- Ти вече си чернодробна клетка. Искам в еди какъв си срок да се намножиш докато се образува целият черен дроб, а после трябва цял живот да бъдеш чернодробна клетка.
Другият момент е кое кара уж генът да каже В ТОЧНО ОПРЕДЕЛЕН момент на някоя клетка да стане чернодробна. Защо не месец преди или след точния миг? Приложи същото за всички органи, жлези и тъкани във формиращото се тяло.
Изцяло ти се губят и изследванията на проф. Харолд Бър от "Йейл". Посочвам него като най-прочут, въпреки че мнозина вече се занимават с тая работа, правят вече и цветни фотографии. Той изследва електрическите полета, които заобикалят даден жив организъм. Така например, около едно семе той открива поле във формата на зряло, пораснало растение, а около жабешко яйце може да докаже, че съществува поле във формата на тяло на възрастна жаба.
Оттук той прави заключението, че всички живи същества притежават такива "електромагнитни полета", ако не искаш да ползваме по-религиозния и правилен термин - душа. В тези невидими, но измерими пространствени образи всяка нова клетка заема определено място. Подобни експериментални резултати потвърждават езотеричното твърдение, че всички живи същества се развиват в предварително зададена форма. Гените са просто материалното изражение на информацията от... да го наречем Небитието.
А защо вярващите запълват празните теории с вяра?
Нищо подобно, точно обратното е. Учените, които работят с недоказани и спорни ТЕОРИИ, искат да им ВЕРВАМ. Ами ако искам ще им вервам, ако искам няма - засега нямам повод да им вервам, след като моята ВЯРА върви в комплект и с ПОЗНАНИЕТО за материалното.
П.С - освен атавизми има и рудиментарни органи...
Прилагателното е своеволно. Рудиментарни органи няма. Например апандиситът се води за такъв, но все повече изследвания от последните десет години сочат, че си има важна роля в организма. Освен че е своего рода сетивен орган на ендокринната ос (хипоталамуса-хипофизата-надбъбр. жлези), какъвто е и целият чревен тракт, той работи и като една от алармите за потисканите емоции, които пък въздействат чрез емоционалните центрове на хормоналния баланс. А при липса на хормонален баланс следват страшни работи за хомеостазата.
Немци, австралийци и хамериканци съвсем независимо стигат до извода, че "рудиментарният орган" всъщност при едно възпаление може да ти посочи кои аспекти от емоционалната сфера си пренебрегвал умишлено или несъзнатено. Сложна е работата - с едно прилагателно "рудиментарен" не решаваш проблема на дарвинистите и неговите английски мушката.
Редактирано от Йoaн_Mизийckи на 19.10.06 01:24.
|
| |
|
|
|