християни. Казва се Малула. Бъкана е от пещери, използвани навремето от монаси. Има и скален параклис, наречен на Св. Текла, и манастир, наречен на Св. Ситная (нямам представа кои са двете светици, вероятно-местни, като нашата Св. Петка.) Иконите са изрисувани в православен стил, а надписите са на арамейски.

В манастира видях мраморен олтар, който се използва по предназначение. Направи ми впечатление, че на олтар имаше странни улеи в двата края. Обясниха ми, че амвона е копие на олтар, кой е използван преди него и използван бая векове назад. Който на свой ред е бил копие на предишния и т. н. Улеите са за оттичане на кръвта на жертвените животни. Първите християни са били полу-езичници и са принасяли в жертва животни, затова и на олтара има улеи за оттичане на кръвта. Жертва отдавна е спряна да се принася, но улеите си останали.

Та тая случка с попа, описана от Захари Стоянов си е типична. Това с дървения кол е традиционна средство в легендите за убиване на вампири. Християнството в същност никога не се е отърсвало напълно от езичничеството, а в православието-още повече. Лазаруване, празника Пеперуда, тричането на кучета (което лично аз не понасям)-всичко това са езически празници. А те не са единствените.

Не знам доколко е вярно, но четох, че свещениците-първохристияни са нагодили големите църковни празници така, че да съвпадат с езичническите празници. Денят на празника си остава същия, само естеството се променя. Не би трябвало да съдим толкова строго духовенството по тази линия-те вършат това, което са вършили жреците преди тях. Захари Стоянов, живеейки в едно доста по-религиозно общество и бидейки доста просветен за времето си човек се възмущава от позицията на знаещия срещу позицията на ограничения човек и реакцията му е повече от обяснима. Църквата винаги е била консервативна институция, а навремето е била и влиятелна институция. Днес вече не е така.

Whisky-for my men, and beer for my horses...