„ПЕТ ВЕКА НИ КЛАХА - извадки / Наука / Хуманитарни науки / История

Болката, с която българите разглеждат миналото си, е факт, който не може да убегне от погледа на страничния, дори повърхностен наблюдател.

Трагичното в българската история е синтезирано най-вече в идеята за „петте века турско робство".

Да се говори за „чуждо иго" е опит за дистанциране на национална история, която отказва да приеме спецификата на съществуване и управление в една империя.

В една империя не съществува понятието „чужд", а само „различен".

Необходимо е да се направи разграничение между „обикновеното, всекидневно" насилие и това, проявяващо се в екстремни ситуации.

Всекидневното насилие присъства навсякъде в Османската империя. То може да бъде степенувано — от обиди и унижения през побой, грабежи до отвличане на девойки и убийства.

Християните са основните жертви, но изключение не правят и бедните мюсюлмански селяни, циганите и др. От XV до XVIII век това насилие не се различава особено от прилаганото из цяла Европа върху селячеството и градската беднота.

Екстремното насилие се проявява само в определени кризисни моменти чрез кланета, опожаряване на села, грабежи, поробване. То съпътства по принцип войните и въстанията.

Сякаш цари всеобща амнезия. Поколение, лишено от памет.

Те предават своето крайно отрицателно виждане за Османската империя на младите национални идеолози.

Картината, която се оформя от фрагментарните им и объркани спомени, е на хаос, насилие и беззаконие, и то в неограничен период от време.

И така попадаме в сърцевината на мита, че „пет века са ни клали".

Този мит е широко разпространен сред българското население и се поднася на всеки чужденец от добронамерени и искрени хора, които се мъчат да му обяснят спецификата на българската национална психика.

Научната литература обаче го отхвърля като лишен от научна обосновка. Но като всеки мит и този съдържа в себе си и скрита истина.

Смятам, че изразът „пет века са ни клали" всъщност съдържа следната идея: „Докъдето стига паметта ни, става дума само за кланета." По този начин формулирана, мисълта е научно защитена.

Възрожденските българи са разполагали само с елементарни научни познания, за да оценят османското минало

Националното съзнание, което изгражда възрожденското поколение, разпростира страданията от „кърджалийското време" върху цялото османско владичество, т. е. върху пет века.

Това преувеличаване е обосновано от революционната борба; тя позволява по-късно да се оправдае освобождението на страната от чужда държава. Берлинският договор и „националните катастрофи” са други тежки травми, които още повече усложняват разбирането на българите за тяхната колективна съдба.

С риск да изглеждам като човек, даващ смешни и претенциозни съвети, бих искал да предложа една “историческа психотерапия”. Петвековната болка е наистина непоносима.

Поздрави