и да намирисва силно на политика.Въпросът за отношението на османлиите към българите- християни е част от общия въпрос за характера на османската власт - робство или не.Според Британската енциклопедия (изд. 2004год. ) обществата, официално признаващи робството са два вида - робовладелски и собствено робски.Втория вид се отличава с това, че лица с робски статут заемат държавните длъжности.В този смисъл Османската империя е робска държава докъм началото на 18 век.После нещата се променят.
Вярно е, че добрия стопанин не унищожава инвентара си(робите), но османлиите никога не са били добри стопани.Много пътеписи ( включително на мюсюлмани, които не са чиновници на Портата) описват запустението по българските земи дори в епохата на Сюлейман Законодателя.Вярно е, че османлиите не са се отнесли към нас по-зле, отколкото "цивилизованите" колониални империи към туземното население.По ирония точно дискриминацията ни е позволила да се запазим и възродим.По същият начин кърджалийските размирици са дали на раята легално право да носи оръжие и да убива.