За мен чувашите са смес от волжски българи с угро-фини и мога да ги приема за сравнително чисти волжски българи. Числеността им не ме интересува. Татарите пък за мен са смес от волжски българи и къпчакски народи. Тях също мога да ги възприема за българи. Башкирите за мен обаче не са българи. Аристокрацията им е била българска, но народа си е тюркски, не български. Пък и в самата Башкирия, башкирите са само 800 000. За мен най-добре е да се работи с чувашите. Най-близки са, а и са православни. Няколко чуваши учат в Семинарията в София. При татарите е сложно. Там татаристките процеси са много дълбоки. Чел съм техни вестници и знам, че на страшно много места в ОНД има татари с българско самосъзнание. Виждал съм копия на писма от Казахстан, Киргизстан, откъдето цели села с татари, пишат че се чустват българи и как им е забранявано да са българи и че сега се радват че могат свободно да изразяват истинската си етническа принадлежност. Татаризма обаче, както и македонизма/за мен това са едни и същи неща, измислени от един и същи мозък/ е много силен е се поддържа именно от къпчакски семейства, които не са били българи. Както македонизма в Македония е поддържан от сърбо-влашките семейства. Въобще аналогията е пълна. Тук е хубаво да поговорим и за държавата Идел-Урал, целяща да извоюва свобода и независимост за Волжска България след Октомврийската революция. Хубаво е и да поговорим за движението на Сардар Ваисов. Йоан като прочете за тези движения, ще разбере, че от мноооого векове в Татарстан има борба за българщината, а не е някаква модна тенденция.