- агресивния тон на автохтонците, граничещ със забрана, който обявяваше всяко дирене на българи отвъд северното причерноморие за престъпление говори по скоро за политическа отколкото за историческа мотивация.
1. Агресивният тон всъщност е на шльоцерианците, които не само се правят, че не съществува автохтонна теза, а днес, когато няма медиен дебат, в който автохтонците да не се чуват, се намериха и такива, които опитват да прокарват ЗАКОНИ срещу нас. Ако има някой репресиран, това сме ние, и винаги сме били такива - още от времето на Раковски, Гинчев, а после Ценов, че и до наши дни.
2. Изобщо не ми реви за шльоцерианските тези, защото те са застъпени в държавната политика и нейната образователна система - от началното училище до ВУЗовете.
3. Продължава да е факт, че българи по-далеч от Северното причерноморие и Кавказ няма. А доколкото ги има, се чуват 5 века след Дунавските българи. Българи в Памир и Тарим никога не е имало до доказване на противното.
Приятен ден.
---
P.S.: Пропуснах да спомена, че няма никаква връзка между българи и татарстанци, защото последните не са българи, а вероятно и никога не са били. Джагфар Тарихъ и 30-хилядигодишната българската история е много мило произведение, но наличието на всички тези митологични персонажи и анахронизми в най-добрия случай го поставя в рубриката "Омирови фантазии". Но ако ще дирим нещо за тази рубрика, нека поне е "Веда словена", че поне има международно признати художествени качества.
|