Не се хващай за н-то, то може да е и от началото на следващата дума, или част от някаква наставка, както ти се иска.
Аха, може. Само дето преди малко едва ли не ми се караше, че не виждам падежа.
Не ти се карах, само се опитвах да обясня какво е имал предвид Бешевлиев и че н-то не пречи това да е Тангра. Той и самият Бешевлиев май не е бил сигурен дали н-то е към Тангра или не. А аз само те предупреждавам да не се хващаш за това н като удавник за сламка, защото с н или без н ТАНГРА си стои на колоната.
Що ти не ми обясниш какво е това ТАГГРА?
Засега приемам обяснението на Бешевлиев. Ако някой предложи друго убедително обяснение за ТАГГРА, бих го приел.
Като посочвам само N-то, го правя, защото твоят приятел Бешевлиев се прави на приятно разсеян за него. Да ама преди това N има и А. Получава се -AN. Това твойто -IAN какво значи? Може ли да го сведем само до -AN и да го сравним с -AN от думата ТАНГР-АН?
Не можем да сведем "мойто" -IAN-, което е латински суфикс (но не е умалителен!), до гръцкото окончание за винителен падеж за първо склонение -AN. Пък само ТАГГР не може да има, без окончание, освен това е непроизносимо на гръцки (виж, ако изкараш надписа френски..., но дори и там щеше има е muet).
Това ТАГГРАН всеки може да си го цепи както си поиска по простата причина, че не е в никакво изречение и не става ясно за какво иде реч. Дори не е ясно дали е дума или части от две... три(?) различни думи.
Ясно е, защото в гръцки има разни правила. Да започнем от ГГР. Тези три съгласни се нуждаят от гласна/гласни, за да бъдат произнесени. ГГР не може да е начало на дума, затова му слагам отпред А - дотук АГГР. Така пак е непроизносимо с тези три съгласни, затова добавям и другото А - стана АГГРА. Да видим какво има преди това - NT. Така не може да завършва дума на гръцки, значи Т-то е към следващата дума. Я, получи се ТАГГРА!
Опираме до първите страници на българския език, щом трябва да ти обясняваме, че на "на българите" се превежда като "български/български/българско" в зависимост от рода.
Пример: (Войската на българите) и (българската войска) значат едно и също нещо.
Да, на български то може да се преведе като прилагателно, но на гръцки си е родителен падеж от етнонима BOYЛГАРОI. Така че не ми обяснявай чрез превод на български как се образуват прилагателни на гръцки.
Ако беше прилагателно, то щеше да значи по твоята логика "на Тангра" или "тангрийски". Тоест и ти косвено признаваш, че е имало нещо, наричано Тангра.
А прозвището "християни" българите получават, след като се ПРЕпокръстват при Борис Касапина.
Тогава просто не говори за "българи-християни" преди Борис и всичко ще е наред.
|