Трябва ли аз да ти обяснявам, че това незначително N е окончанието за винителен падеж в гръцки (и в цял куп езици)?

Трябва ли да ти обяснявам, че за да разбереш какъв е падежът, трябва да имаш някакво изречение. А там имаш БУКВА, ОЩЕ ЕДНА БУКВА, ЛИПСВАЩА ЧАСТ ОТ ТЕКСТА, ТАНГРАН, ПАК ЛИПСВАЩА ЧАСТ ОТ ТЕКСТА.

Не се хващай за н-то, то може да е и от началото на следващата дума, или част от някаква наставка, както ти се иска. Ти ми обясни какво е това ТАГГРА преди н-то - ако ще да е име, прозвище, прилагателно или каквото ти хареса. А това за падежа и изречението пък как го измисли?

Юстин - име. ЮстиниАН - умалително на предното име.
ВОУЛГАРОИ - българи. ВОУЛГАРОН - български.

Iustinus - Iustinianus. -ANUS е латински суфикс първоначално за образуване на имена при осиновяване, а после изобщо за образуване на имена. И никога този суфикс не е бил умалителен.
Пример: Гай Октавий бива осиновен от Гай Юлий Цезар и става Гай Юлий Цезар Октавиан - взима имената на осиновителя и добавя старото си име с наставката -anus.
За да не кажеш, че се заяждам, ще си замълча дали -N и -IAN- е едно и също.

BOYЛГАРОN не е прилагателно "български", ами е родителен падеж, множествено число от BOYЛГАРОI и значи "на българите". -ON (с омега, ама няма как да я напиша) е окончанието за родителен падеж множествено число в гръцки. Явно пак опираме до първите страници на граматиката.

Първо, третата буква е спорно дали е "С". А продължението IA е чак в другия край на колоната като липсват една камара букви. Ти може и да четеш THYS....................IA като THYSIA, ама не си никак убедителен.

Да, третата буква е спорна, и аз намекнах за това, като казах, че можем да направим различни допълнения. Но титата и ипсилонът са си там, а именно те са от значение - глаголът е thyo "принасям жертва", съществителното е thysia, има десетки думи от този корен. Обясни ми тези две букви другояче и мога да се откажа от жертвата.

Е, ако си го тълкуваш своеволно, може и да не е съгласен. Ти отде си сигурен, че българите-християни са се наричали християни? Щото аз имам повод да смятам, че са се наричали православни. А не са обичали християните именно заради името - заради обожествяването на Сина с Бащата. Тоест считали са за нередно, че хора се кланят на Христос, а не на Истинския Бог - Отеца.

Ей, ти ги изкара евреи или мюсюлмани - щото и те вярват само в истинския Бог, а не признават Христос. Но не смяташ ли, че в такъв случай е малко нелепо да говориш за "българи-християни", които считали Христос за нещо нередно?!