Аз съм един от малкото участници в този клуб, който разбира от история и също се дразня на глупостите написани в моите теми.
На ламята мога да отговоря, че титлите в ранния църковнославянски са писани само със съгласни, а арабите и евреите пишат и четат отдясно наляво и така са се получили объркванията и една дума се е писала като ТАНГРА, ТАНАКРА и АРХОНТ. Според вярванията на древните, единствено царят е имал божествена душа и той е бил и първожрец на страната си. Народът е притежавал колективна душа, също както и стадните животни. Ето защо са обожествявали царете и в случая към думата АР (Човек) е добавена и КАН (Божествен).
Ако сте забелязали в моите теми има една последователност и който ги следи ще може да направи връзка между тях. "Именникът на българските канове" е написан непосредствено след ІV Книга Царства и завършва с Новуходоносор. Аз направих по-рано паралел между римските императори на ІІІ (Диоклецианов) Рим и Иудейските и Израилски царе. Използвах "Именника" като мост за да продължа българската история в т. н. ІV Рим, или Византия след Юстиниян до падането на България под турско робство.
Нека Рекса да види имената на царете от ІІІ и ІV Книги Царства и тези на "английските" канове и тогава да защитава Зиези.
Обещаното ще трябва да се изпълнява за да се запази името, не заради друго.