Цар Калоян отговаря на писмото на папа Инокентий ІІІ

Писмо на Калоян, господар на българите и власите, изпратено до господин папа Инокентий Ш, преведено от български на гръцки и после от гръцки на латински3
До уважавания и пресвети отец, върховния първосвещеник. Аз, Калоян, император4 на българите и на власите, ти желая радост и здраве. Известяваме на ваша светост, че получихме вашето пресвето писмо, което ни донесе благочестивият бриндизийски архипрезвитер5, и че ние го сметнахме по-скъпо от всяко злато и кой да е скъпоценен камък.6 Затова въздадохме много благодарности на всемогъщия бог, който по своята неизказуема доброта ни посети нас, своите недостойни раби, обърна поглед към нашето смирение и ни припомни за нашата кръв и отечество7, от което произхождаме. И сега,
отче свети, ти като добър пастир и глава на всички верни християни, желаейки да събереш на едно чадата не светия католически и апостолически престол, ни издири нас, отдалечените телесно. И макар моите блаже-нопочивши братя още отдавна да бяха искали да изпратят пратеници до ваша светост, те все пак не са могли да достигнат до вас поради многото наши неприятели. И ние, опитвайки се по същия начин веднаж, втори и трети път да изпратим до вас пратеници, не можахме да доведем до успешен край това, което желаехме1. И сега, виждайки, че ваша светост е сметнала за достойно да изпрати пратеник до нашето царство, ние като собствени и твърде любими чада изпращаме на ваше милосърдие като на прелюбим и прежелан отец благочестивия браничевски преждеосвещен2 епископ, верния наш презвитер Власий заедно с вашия пратеник — бриндизийския архилрез-витер, които ви носят като на духовен отец и върховен първосвещеник от наша страна изразите на благодарност, приятелство и подчинение. Пресвети отче, вие ни известихте чрез вашето свето писмо да ви съобщим какво желаем от Римската църква. А нашето царство иска от апостолическия престол ние да бъдем утвърдени като с майчинско чувство от Римската църква. На първо място ние като любим син искаме от нашата майка, Римската църква, царска корона и достойнство според както са ги имали нашите стари императори. Както намираме записано в нашите книги, един е бил Петър, втори — Самуил6 и други, които са ги предхождали по царуване. Сега обаче, ако ваша светост реши да ни изпълни това желание, каквото сметнете, че трябва да се възложи на нашето царство, то ще се изпълни за слава на бога и на Римската църква. Не се учудвайте, че вашият пратеник не се е завърнал бързо при вас, тъй като ние го бяхме за-подозрели нещо, защото в нашето царство
дойдоха мнозина, които замислят да ни лъжат. Ние обаче знаем да се предпазваме добре от всички. Но ние получихме свидетелството на Претекстат1 за него и се успокоихме относно него. Но ако вие, пресвети отец, благоволите, изпратете ни пратеници от висок ранг, за които ни съобщихте с вашето писмо. Изпратете с тях и този и тогава ние ще се уверим едновременно за първото и второто посолство2. Господ да ви даде много години3.