Проблемът е по-сложен защото след реформите на Диоклециан империята навлиза в епохата на домината. Дали новата епоха не налага смяна на "декора" - Вечния град не е подходяща сцена за Император-господар, много са спомените за императора - гражданин, за императора понтифекс максимус - върховен жрец, посветен в Малките мистерии и от там - философ, мъдрец и баща /не господар!/ на римските граждани. В Рим са нобилите - фамилии, заслужили за Империята многократно и традиционно излъчващи пълководци, сенатори и префекти - все непослушни и неудобни като клакьори личности. На Изток владетелите не са и духовници - освободени са от строгите правила на живот и задължения на Посветените /вкл. и от високия им морал/. През Принципата, като изключим Клавдиите, повечето императори са били Посветени. Не че не е имало и между тях калпави отстъпници от задълженията, налозени от посвещенията...Харесва ли ви този нов ракурс върху римската история?

dei gloria intacta