Понеже Лачищайн се възмущава
от отклоненията
в темата, аз ще се конкретизирам малко,
задавайки...въпрос.
Интересно,защо толкова се отделя толкова много внимание
и се задават "риторични въпроси" за същността и оттенъците на национализма ,
а либерализмът(икономическия предимно...)
се третира
като някаква безспорна
и фундаментална ценност на човечеството?
Можем ли да смятаме, че икономическата ефективност ,
"принадената стойност" са нашите единствени и
главни ориентири в живота
или има и определени нравствени корективи
в това отношение?
Понеже не искам да звуча голословно, ще спомена ..
образованието.
В началото на демократичните промени присъствах на публична лекция в София на японски нобелов лауреат-Сасаки.
Той споделчше нашата загриженост от икономическата и социалната разруха в страната и сподели "японския пример".
Каза, че и на тях им е било много трудно след войната,
но заложили на солидарността и на масираните инвестиции в образованието.
Посъветва ни и ние да направим така.

Някой да ми каже колко и какво беше отделено
от контролирания ни от полит..не комисари,
а "полит-счетоводители"
за нуждите на образованието?
Ще седне ли някой от вкарващите пари ( те разбира се само"вкарват' и нищо не "изкарват"...) да се погрижи за финасиране
на подобни ценности?

Ще се ползват от "квалифицираната и евтина работна ръка"
...докато все още я има, а после бай бай...
където бизнес средата е по-благоприятна.
Те да не са
Д.Желязков Фабрикаджията , В.Априлов,
Петър Берон и някои други
заблудени...да ме извинявате за "неприличния "
израз -патриоти.

Редактирано от Tyлca на 26.05.05 18:23.