първо, авторът беше един. цитатите от него може да са били 5, 10 или 100, но авторът беше само един. ако това е било нещо широко известно, защо не го споменават ВСИЧКИ историци от Прокопий насетне?

второ, тълкуването на подобни споменавания не е еднозначно, както казах по-горе.

трето, етнонимът на древните "българи" според автохтонците е префасониран от гърците в "пеласги". защо тогава архаизиращата византийска проза не използва вече готовия термин, който е наследила от Античността, а си служи с Voulgaroi, че й се налага и да уточнява кои точно са те?

четвърто, чакам точен цитат на произведението, книгата, главата, параграфа и т.н., за да го намеря в библиотеката. ако се окаже, че Цеца в същото това произведение например нарича русите "скити" и аварите "трибали", значи етнонимите му пет пари не чинят.

пето, както и да го въртите и сучете, не се спасявате от очевидния абсурд на факта, че това, което се е наричало "елин" по времето на Ксенофонт и това, което се нарича "елин" днес са две съвсем различни неща. както и че "франк" по времето на Хлодвиг и francais по времето на Жак Ширак не са едно и също нещо, меко казано. не виждам защо същото да не важи за "трак", "българин", "мизиец", "хун" и т.н.

my soul swims gently in her pool