Една от най-светлите страници в българската история е изписана през 10-14 век. Тогава почти цяла Европа беше залята с българското учение за:
•светоустройството,
• божията същност и
•човешкото усъвършенстване,
Този апогей на българския дух е известен като БОГОМИЛСТВО.

Съвсем оправдано за това учение се изказват и такива високи оценки:

“Богомилството е един от ония редки случаи, когато славянството е вървело НА ЧЕЛО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО, когато по-добрата част на силния със своята философия Запад на драго сърце е преклонил глава пред нравствената сила на българските “еретици”... Богомилството е имало ГРАМАДНО ВЛИЯНИЕ върху вървежа на европейските идеи.”
(Б.Боев, Мисията на богомилството, София, 1937, с.25)

Голямата разпространеност на богомилското учение не е могла да не окаже своето “ВЛИЯНИЕ върху политическите и културните учреждения на западна Европа без да отмине незасегнато и нейното изкуство”.
(И. Клинчаров, Поп Богомил и неговото време, София, 1927)

На какво се дължи привлекателността на богомилското учение, която е накарала най-умните хора на Запада да го възприемат като свое верую, а политическата и църковна върхушка да го счита за така опасен враг, та СПЕЦИАЛНО ЗА НЕГО ДА УЧРЕДИ ИНКВИЗИЦИЯТА?

А ето че издънки на тая инквизиция все още действат.

Все още неоткритата тайна на древната ни история
е в основата на нашата несвобода