|
Беседа против "триждипроклетата и богоомразна" богомилска ерес
"Случи се в годините на правоверния български цар Петър в българската земя да се яви поп на име Богомил, а по-точно казано Богунемил, който пръв начена да проповядва ерес в Българската земя.” (Из беседата на Презвитер Козма против богомилите).
С този постинг искам да покажа, че от гледна точка на българщината богомилството може да се характеризира достатъчно изчерпателно само с една дума – разрушителност. То не е българско учение, макар обикновено да се счита за такова. Разпространило се е и в Западна Европа, злоупотребявайки с честното ни българско име. Но да караме наред.
Времето AD 350-600
Под нашата част на света ще разбираме всички земи, които нашият земляк-балканец Александър Македонски е завладял или които някога са били част от Римската империя. В нашата част на света попада цялото Средиземноморие, по-голямата част на Европа и предна Азия. Извън нашия свят са Китай, Америка и по-голямата част от Индия и Африка.
През времето AD 350-600 нашият свят е бил "двуполюсен" – поделен е бил между две велики империи: Римската (Ромейската) и Персийската.
Днешните ни земи попадали в Римската империя заедно с цялото Средиземноморие и по-голямата част от Европа. От това време са останали най-много археологически паметници. Цариградската патриаршеска катедрала "Св. София" и храмът "Св. София" в Сердика (днешната София) са все оттогава. Оттогава е и Юстиниановият кодекс, по който юристите учат Римското право. Столица на нашата половина от света е бил Цариград – Константинопол (съкратено Стамбол).
Римската империя през времето AD 350-600 е била християнска. Именно на този факт се дължи и днешното положение на християнството като водеща религия в света в началото на третото хилядолетие.
Персийската империя е обхващала земите на днешен Ирак, Иран, Средна Азия, Афганистан, част от Пакистан. Тази империя не е била християнска. В нея вероятно са били разпространени няколко други религии, някои от които били много по-древни от християнството. Да си спомним, че дори светият евангелист Матей се позовава на авторитета на халдейските влъхви. Няма да уточняваме, а просто ще наричаме тези религии "източни". Но да повторим, тези източни религии са различни и от християнството, и от юдаизма – те изобщо не признават Бога на Авраама (или Абрахама, или Ибрахима, името на Авраама е известно под тези три форми).
Предполагаме, че в Персийската империя са живели и християни, и евреи, но те са били малка част от населението й. Признаваме, че за разлика от Римската империя, която е била теократична държава, Персийската империя се е отличавала с религиозна търпимост.
Години на прелом - беда след беда, беда по беда, и накрая победа
AD600 Суша.
AD601 Бунтове в Цариград против цар Маврикий.
AD602 Бунтовническият водач Фока заема царския трон.
Маврикий е убит.
AD603 Персите нападат ромеите.
Начало на поредната ромейско-персийска война.
Най-съдбоносната. Свършва чак през AD628.
AD603-607 Редица победи на персите над ромеите.
Загуба на територии.
Сирия, Палестина и Финикия (Ливан) са оплячкосани.
AD609 Бунт в Цариград против цар Фока. Потушен.
AD609 Управителят на африканските земи Ираклий
се обявява против цар Фока.
AD610 Войските на Ираклий обсаждат Цариград.
Жителите с радост предават Фока.
Ираклий (син) се възкачва на царския престол.
AD611 Персите завземат Антиохия.
AD613 Пред стените на Антиохия
цар Ираклий претърпява поражение
AD614 Персите завладяват Палестина.
AD616 Персите завладяват Египет – ромейската житница.
Глад в Цариград.
AD623-624 Победа на ромеите над персите на Кавказкия фронт.
Българите се споменават като съюзници на ромеите.
AD626 Цар Ираклий си връща Сирия.
AD627 Победа на ромеите над персите при Ниневия.
AD628 Цар Ираклий завзема персийската столица.
Пълна капитулация на Персия.
Ромейската империя си възвръща всички земи,
които персите са завладели.
-
-
-
Двама се карат – третият печели
Персите и ромеите воювали дълго и изтощително. Можем да кажем, че победител нямало - и двете империи били победени. Победени били от арабите, развели байрака на Исляма.
Началото на Ислямската религия се поставя от пророка Мохамед, който през AD622 (годината на Хиджрата) напуснал родния си град Мека и се установил в Медина, откъдето Мохамеданството тръгнало по света, водено от Свещения си Коран и най-вече от меча (или ятагана).
Ислямът скоро завладял половината от земите на Ромейската империя и всичките земи на Персийската империя. Нямало я вече Персийската империя. Ако тези две световни империи не бяха се омаломощили взаимно в онази двадесетгодишна война, Ислямът не би имал никакъв шанс.
Във всички завоювани земи арабите (мюсюлманите) установили теократична държава – халифат. Дори и днес ислямските фундаменталисти искат да си имат точно такава държава.
Ислямът в Южното Средиземноморие
Ерусалим паднал в AD638, Александрия – в AD642, след това цяла Северна Африка, след това Испания (AD711-714). В битката при Поатие (в днешна Южна Франция) през AD732 Карл Мартел, дядото на Карл Велики, най-сетне спрял ислямското нашествие и спасил Западна Европа.
Така арабите завладели около половината от териториите на Ромейската империя, трайно се настанили в онези земи и там една теократична държава била заменена с друга и една религия с друга.
Ислямът напира и към Балканите, към Нашенско
Ромейската империя също спряла арабите. Те не успели да преодолеят Цариград, нито трайно да се установят в Мала Азия. За наша чест, и българите сме имали значителен принос за преграждането на пътя на арабите насам. Още тогава сме били разбрали коя е нашата цивилизация.
Ислямът из териториите на Персийската империя, която вече я нямало
Става дума за земите на днешните Ирак, Иран, Кувейт, Афганистан, Централна Азия, Пакистан. Ето тук вече е било истинска трагедия – една толерантна в религиозно отношение власт се сменя с теократична държава.
Повечето от християните, които живеели там, вероятно са избягали в Ромейската империя. Повечето от евреите (юдеите), които живеели там, също се преселили. Но не в теократичната Ромейската империя, а някъде по-надалече. Част от евреите с кораби по Каспийско море стигнали до Хазария. От тях хазарите възприели юдейската религия и научили, че търговията, , може да е по-доходна от обикновеното разбойничеството.
Отношение на исляма към християните и юдеите
Аллах (Бог) е същият Бог на Авраама (или Ибрахима), в който вярват християните и юдеите. Според Исляма, Исус Христос е поредният от пророците, които Аллах (Бог) пращал на Земята, последният преди Мохамед, а Мохамед пък бил най-последният и най-великият от всичките пророци и след него Аллах нямало да праща други пророци. Все пак, според Корана и Шериата, съмнението във величието на пророка Мохамед, присъщо на християните и юдеите, не било причина те да биват убивани. Щом вярвали в Бога на Ибрахима (т.е. в Аллах) и спазвали десетте Божи заповеди, нека християните и евреите си живеят. Но нямали право да се ползват от някои облаги, които Шериатът давал на мюсюлманите. Например, Шериатът определя данък една четиридесетина (2.5%), но за християните се запазвал десятъкът (10%), както си е било в Римската империя.
Правилото за трите опции
Това правило изразява отношението на исляма към тези неверници, дето не вярват нито в пророка Мохамед, нито в Аллаха (в Бога на Ибрахима). А такива били повечето от жителите на бившата Персийска империя.
Те трябвало или да приемат Исляма, или да избягат надалече, или да бъдат убити (обезглавени) – това е правилото за трите опции.
Естествено, най-много били тези, дето възприели Исляма. Обезглавените били вероятно най-малко. Най-интересни тук сега за нас са бегълците и за тях ще поговорим по-нататък.
И тъй, по земите на бившата Персийска империя, заети сега от Исляма, старите "източни" религии били изкоренени.
Халдейските бегълци
Пътищата през Арабския полустров, Синай и Египет били затворени за тях – там владеел Ислямът. Онези, дето поели към Монголия, Китай и Индия, няма да ни интересуват. Интересуват ни тези, дето тръгнали към Европа през Мала Азия. От тях ние българите много сме си изпатили. Изпатили са си и гърците, и сърбите, и всички европейци-християни.
Халдейските бегълци вероятно не са били обикновени хора. Обикновените жители на бившата Персийска империя просто ще да са приели Исляма и ще да са си останали по родните места.
Халдейските бегълци вероятно са били свещеници (жреци, влъхви) от съответната стара източна религия. Били са високо образовани хора, носители на знанията и от Вавилонската древност, и от Елинистичната античност. Гръцкия език също са го владеели, наред с арамейския. Към християнството са се отнасяли с пренебрежение и снизхождение. И като истински влъхви са били и сладкодумници. А основната им цел е била да не допуснат изчезването на тяхната стара източна религия (която и да е била тя).
Нататък ще ги наричам халдейски езичници.
Халдейските езичници в Анадола
Там, естествено, е била първата им спирка по пътя към Европа и в частност към Нашенско.
Мала Азия била арена на битки между арабите и ромеите. Арабите били изтласкани, но особено във вътрешността на Анадола властта на Ромейския Цар-император и влиянието на Светата ни православна католическа Църква били отслабени.
И тъй, във вътрешността на Мала Азия халдейските бегълци намерили първата възможност да се окопаят. Голяма част от населението успели те да отвърнат от християнството, ученици подготвяли и книги на местни езици, включително на славянски, пишели.
Халдейските езичници стигнали и до Нашенско
По времето на благоверния ни цар Петър (AD 927-969), сина на великия ни цар Симеон, халдейското езичество стигнало и до България. Донесъл го сквернейшият поп Богомил (според синодика на цар Борил). Нарекли го с несполучливия термин богомилство. Така халдейското езичество вече имало база в самата Европа. И използвало тази база, т.е. нашата България, за да се разпространи и в останалата част на Европа. Честното ни Българско име било жестоко опозорено, защото халдейските езичници го използвали на Запад за фалшива самореклама.
Били ли са богомилите част от Българския етнос?
Днешният български етнос е възникнал по времето на царете ни Борис, Симеон и Петър, като е интегрирал изповядващите ромейското християнство и говорещите на славянски език поданици на Българския цар. Следователно, със следните три елемента може да се характеризира българският етнос: българско име (BG), славянски език (SL) и ромейско (православно или католическо) християнство (RX). Тъй като последната компонента RX при богомилите липсва, не бих ги причислил към българския етнос. Религиозната принадлежност през Средновековието е била най-важният белег за етническото определение и самоопределение. Всеки тогавашен българин, изпаднал от Светата ни Църква и поддал се на богомилството, се е самоизключвал от българския етнос, вероятно изключвайки така и своите потомци.
Борбата срещу халдейските езичници в Западна Европа
Там не са си поплювали. Дърва за кладите не са пестели и даже специални кръстоносни походи са организирали.
Борбата срещу халдейските езичници по Нашенско
Това, че по Нашенско и в Анадола по-малко гори за дърва има, отколкото в Западна Европа, бил по-малкият проблем, разбира се. Много по-големи проблеми имало: войните между християнските държави по Нашенско, слабата централна власт и на Ромейския, и на Българския цар, навикналите на бездействие и исихазъм църковни отци, сполетелите ни кръстоносни походи, насочени уж само към Божи гроб.
Все пак, и тук властта и Църквата се борели срещу богомилите. Например, цар Борил организирал през AD 1211, на 11 февруари, специален църковен събор в Търново, посветен на борбата срещу тях.
Въпреки това вътрешността на Анадола си останала крепост на халдейските езичници. Доста области с прекомерно разпространение на богомили имало и в България. А пък из планините по Западната част на Балканския полуостров те се чувствали съвсем като в свое царство-господарство.
След като християните по Нашенско не се справили с халдейските езичници, с тях се справили мюсюлманите
И тъй, наложило се Аллах, Господ-Бог, Богът на Авраама (Ибрахима) да прати в Анадола и по Нашенско мюсюлманите, за да изкоренят те оттук халдейското езичество. С помощта на правилото за трите опции, мюсюлманите се справили.
Изкореняването на халдейското езичество от Мала Азия
И сега има една страна Туркмения, бивша съветска република. Сега там например има много екзотична политическа система, но това е съвсем друг въпрос. Основното, дето тук ни интересува, е това, че някъде в граничните територии на бившата Персийска империя е имало турско-езично население, което, както се полагало по правилото за трите опции, арабите веднага обърнали в Исляма.
Няколко века след това, знаем, християни-кръстоносци отвоювали Палестина и Ерусалим от мюсюлманите. Но само за малко, за няколко десетилетия. Мюсюлманите отвсякъде войски събрали, за да си върнат Ерусалим и Палестина, имало и от Туркмения. И наистина успели тогава мюсюлманите да изгонят кръстоносците от Палестина. И мюсюлманската войска била разпусната.
Един отряд мюсюлмани, да го наречем за по-просто дружината на Осман, по език турци-туркменци, ветерани от войната срещу кръстоносците, отложили за неопределено време завръщането си в родния Туркестан (Туркмения) и се отдали на обичайното за ония времена разбойничество. Не щеш ли, във вътрешността на Анадола Османовата дружина попаднала в област, населена предимно с неверници-езичници. Нито властта на Ромейския император стигала дотам, нито влиянието на християнската Църква.
Решил Осман сам да се възцари там като султан, и както му е редът, приложил към местните хора известното му правило за трите опции. Така бившите халдейски езичници станали не само правоверни мюслюмани, а даже и турци-османлии. А тези, дето избягали, пак до Нашенско дошли, и богомилите по Нашенско още повече станали.
И все тъй разширявали из Анадола наследниците на Осман своя султанат, като от халдейските езичници правели верни свои поданици, турци-османлии, служейки си само с правилото за трите опции, докато съвсем изкоренили оттам халдейското езичество.
Заключителна и обобщителна справка за Анадола
През 6-ти век Мала Азия била населена от ромеи-християни. През 10-век там преобладавали халдейските езичници, християни-ромеи имало най-вече по крайбрежията. През 14-ти век преобладавали турците-османлии, християни имало пак предимно по крайбрежията.
На анатолийските християни скоро се наложило да живеят в Ислямска теократична държава, защото, както знаем, през AD 1453 гордата Ромейската империя се сдобила с надгробен паметник в историческото гробище и била заменена от Османската империя. Много християни от Мала Азия завиждали на съседите си – мюсюлмани, че плащат само 2.5% данък, а не десятък. Колко му е, си рекли мнозина от тях, особено изпадналите във временна неплатежоспособност, ще признаем Мохамед за най-великия пророк и ще си спестим десятъка.
И тъй християните в Мала Азия все по-малко ставали, а турците-османлии все по-много. Докато през първата половина на 20-ти век всички християни от Мала Азия били или изгонени, или изклани, но вече не по старото правило за трите опции, а по някакво друго много по-модерно и по-светско правило.
Изкореняването на богомилството (халдейското езичество) от Балканите
Края оставям за Вас, уважаеми читатели. Водени от своята интелигентност, ако наистина сте прочели дотук моя разказ, сами ще можете да си отговорите на следните въпроси:
- Кои точно части от днешна България са били области с прекомерно разпространение на богомилството?
- Как така изведнъж изчезнаха богомилите от България след падането й под властта на турците-османлии?
- Какъв е произходът на помаците в България и на славяноезичните или албаноезичните мюсюлмани в Босна и другаде из Западните Балкани?
- Какъв е произходът на турците по Нашенско?
А аз се оттеглям, за да размишлявам по следните въпроси, но изводите си не възнамерявам да споделям:
- Дали българските комунисти принадлежат към Българския етнос?
- И изобщо дали е жив все още оня Български етнос, възникнал по времето на царете Борис, Симеон и Петър? Или е жив, ама агонизира на смъртния се одър и не се знае още с какво ще бъде заменен?
Редактирано от Xpиcтo Taмapин на 29.03.05 19:02.
|
Беседа против "триждипроклетата и богоомразна" бо
