|
Позиция
Шарлатанията с древната българска държавност
Тези прабългари са също толкова бутафорни, колкото и измислената България от 165 г.
Снимка: "Сега"
Връщането на 5 века от нашата история е достойно продължение на живковата патриотарска грандомания
Чавдар Маринов*
В събота в. "Сега" извести на първа страница, че под патронажа на президента Първанов български историци начело с проф. Георги Бакалов подемат инициатива за "връщане на пет века българска история" и за коригиране на датата на създаване на българска "държавност". Най-напред, трябва да поясня, че познавам български историци, които нямат нищо общо с тази и подобни инициативи, и чиято компетентност, научна строгост и критичност могат да предизвикат само възхищение. Но неслучайно един от тях наскоро заяви, че в рамките на най-новата българска историография най-пошло е нивото на специалистите по "прабългари" (пардон - "древни българи", както е новата тенденция). За жалост, войнстващата историографска пошлост често е съпроводена и с институционална тежест, а фактът, че лично президентът на републиката се ангажира с подобна инициатива е, меко казано, тревожен.
В последните години със сигурност всеки от вас е виждал книжките с бледи отровнозелени корици, издавани от фондация "Тангра-Танакра", в които се лансират тезите за още по-древната държавност на българите и за техния почти небесен произход. "Реабилитирането" на "петте" или повече века "държавност" на българите е същевременно свързано с отричането на техния тюркски произход, който
явно днес се счита
за твърде позорен
Смята се, че "славизмът" на историографията през комунистическия период е затъмнил изключителността на българското племе, което било не-тюркско и цивилизовало целия свят около себе си. И всичко това се твърди, при положение че въпросните спекулации за езика и принадлежността на прабългарите почиват върху комичните етимологии на не-лингвиста Петър Добрев, който е омаял една немалка част от нашите историци медиевисти със своите народни етимологии и прочити на съветски учени. В случая става дума за толкова смехотворни лингвистични спекулации, че направо бледнее оня герой на Нушич, който изследвал следите на сръбски в санскрит.
В първия момент се почудих кое ли е новото изключително доказателство за "петте века държавност" преди общоприетите в учебниците дати. Очаквах пак загадъчната прародина "Балхара", с която българите сигурно имат толкова връзка,
колкото албанците с Албион
Мислех си, че някои от професорите инициатори на пренаписването на средновековната българска история най-после са научили добре византийски гръцки и че са овладели до съвършенство прабългарския. Но се оказа, че не друго, ами известният "Именник на българските ханове" трябвало да доказва тезата, за която се предлага да влезе и в учебниците по история. Зададох си въпроса дали наистина инициаторите на въпросното пренаписване вярват, че буквалисткото четене на един-единствен паметник гарантира неоспорима достоверност на една или друга хипотеза.
Нека да е така, но нека тогава в учебниците да влезе по същия буквалистки начин цялата информация от "Именника" - как първият "български" владетел Авитохол живял 300 години, как вторият - Ирник - живял 150 г. и други подобни "неоспорими и научно потвърдени факти". Бих се радвал също така, ако в българските учебници по история най-после се поместят и картинки на Александър Велики и на битки с бойни слонове! Ако някой от вас смята, че тук прекалявам с гаврата, моля да погледне "Вечния календар на българите" за 2005 г., в чието съставяне са участвали и някои от професорите-инициатори на "реабилитацията на българската държавност".
Искам да кажа следното: може би т. нар. "обективна наука" някой ден наистина ще потвърди, че прабългарите не били просто едно тюркско племе. Може би "обективната" историческа наука също така ще докаже, че те имали непрекъснат континуитет на блестяща държавност от 165 г. насетне - все неща, които тя днес със сигурност е далеч от това да е потвърдила по неоспорим начин. В случая обаче ме интересува не това дали и какви били прабългарите, ами самата тази инициатива на учени и държавници като симптом.
Днес във Франция изразът
"нашите предци галите"
звучи като виц -
от доста време от френските учебници по история са изхвърлени подобни идеологически клишета и националната история се пише по друг начин. В България е обратното - на фона на традиционното комплексарство поради историческите дисконтинуитети на българската държавност, през последните години все повече се утвърждава занимаването с "предци" и "етногенези". Това става в момент, в който западните колеги на нашите медиевисти са вече проблематизирали по десетки начини както понятието за "предци", така и това за "държавност" през средните векове. В момент, в който новата френска, немска и друга историография е категорично показала по колко различен начин функционира "държавността" в предмодерни условия и до каква степен тя е несъизмерима със съвременните ни понятия за държава. Вместо това някои наши професори медиевисти се занимават с това да рисуват исторически карти, в които едно голямо петно се е разляло от Средна Азия до Балканите, или най-малкото по целите Балкани, и над него пише "България". Като че ли контролът на средновековния владетел е навсякъде еднакъв в рамките на това петно, като че ли в последното съществува съвременната инфраструктура и комуникация, която прави възможно и това, което днес наричаме национална държавност и суверенитет. Затова днес, вместо да се занимават с оцветяване на атласи с различни боички и вместо да говорят за "земи" или за "предци", европейските медиевисти изследват градове и градска структура, анализират социални категории население, мерят добиви на земеделски култури и пр.
Подобна рефлексия върху толкова проблематичните аспекти на "държавността" в предмодерното минало и на идентифицирането й с модерните категории на "нацията-държава" като че ли не се забелязва при нашите академици. Вместо това те доказват, че нямат никаква друга задача освен "високонаучната" такава да възпитават идентичност. При това, те могат много да ненавиждат "безбожния" комунизъм, но се явяват
достойни продължители
на Живковото дело
с грандоманските чествания на 1300-годишнината и на всякакви други помпозни годишнини. Какъв ти Живков: те скоро ще надминат и Чаушеску с неговата 2050-годишнина на "дакийската държавност". Само драго може да му стане на човек от факта, че са намерили като начало не друга, ами баш кръгла година - 165 след Христа. Но как може да се предполага при професорите-инициатори и най-малкото наличие на съвременна социалнонаучна грамотност, след като в наскорошни интервюта те падат до такъв примитивен расизъм, че да изказват страх, че "русите и синеоки хора ще изчезнат" от Европа и че "европейците ще бъдат сравнително мургава раса". Хора, които смятат, че би трябвало някой да ги смята за учени, се проявяват без капка свян като най-обикновени фашисти.
В заключение ще кажа само едно, обръщайки се в частност към не-русокосите и не-синеоки хора като мен: днешните учебници по история трябва да се пренапишат. Но ако това стане по начина, очертан от професорите-инициатори на горепосоченото пренаписване, това ще е само поредното доказателство, че никога не е късно най-безсрамната шарлатания да влезе и в учебниците.
Утре четете мнението на ст.н.с. Петър Добрев, автор на оспорвания "Именник на българските ханове".
* Чавдар Маринов е докторант по история във Висшето училище за социални науки в Париж и по философия в Софийския университет.
Статията на вестник "Сега" от 19 март:
|
Шарлатанията с древната българска държавност
