Re: АКАДЕМИЧНАТА ОБЩНОСТЪ ПРЕДЪ РАЗЦЕПВАНЕ! / Наука / Хуманитарни науки / История

+ Зиези има основания, но азъ поддържамъ това удължаване на държавната ни история. То ще доведе до редъ въпроси, на които ше требва да отговарятъ същите тия "проф.есионалисти"!

Спор

Как бяха открити забравените пет века българска история

Петър Добрев

снимка: Борислав Николов

Началото на българската държавност в Европа се пада в 165 г. сл. Хр.

Ст. н. с., д-р Петър Добрев

Нямам никаква охота да дискутирам новостите в древната българска история с който и да е неспециалист. И дължа да поясня, че тази статия е написана за в. "Сега", преди да се появят нападките на непознатия за мен, а вероятно и за другите охулени учени докторант по история във Висшето училище за социални науки в Париж и по философия в СУ Чавдар Маринов, който явно е твърде млад, за да познава законите на здравата научна етика, след като си позволява подобни квалификации за специалист, който от първия си работен ден в БАН се занимава със стопанската история на древността. За широките читателски среди ще се постарая да опиша как точно възникна едно от най-интересните открития в древната българска история, което напоследък печели все повече привърженици в България. И все повече врагове - най-вече сред модернистичните и незапознати с най-древното българско минало среди.
На тези пробиви и на първите стъпки към тяхното изясняване в. "Сега", между другото, отдели специално внимание още преди две години - в броя си от 24 май 2003 г. - във връзка с някои мои ранни статии и книги, написани още преди 1989 г.
Но тук ще дам някои допълнителни разяснения. Първите предположения, че

българската история в Европа е започнала

няколко века преди Аспарух, са възникнали още в края на ХIХ в. след откриването на най-стария български летопис - Именника на българските владетели, където се съобщава, че българите са имали своя държава отвъд Дунава в течение на 515 години и едва след това е станало преселението на Аспарух.
Но почти до края на ХХ в. оставаше неизяснено в коя точно година е възникнала първата българска държава в Европа, тъй като съществуваха редица сериозни трудности при превода на древните български календарни дати, записани в този летопис. За началото на българската държавност в Европа - бяха изказани множество различни хипотези. Й. Маркварт го датираше в 164 г., Дж. Бъри - в 159 г. Г. Фехер - в 158 г. , В. Златарски и И. Богданов - в 145 г. Й. Вълчев - в 129 г., Й. Микола, О.Притсак, Й. Иванов и М. Москов - в 153 г., а И. Венедиков - в 178 г. Причините за тази пъстрота и разноречивост се дължат на това, че споменатите изследователи не са забелязали една насочваща смислова нишка на Именника, която се съдържа в следните негови взаимосвързани фрази: "Тези князе царуваха 515 години отвъд Дунава с остригани глави и след това дойде отсам Дунава Исперих, който е и досега. Исперих - родът му е Дуло, а

годината ВЕРЕНИ АЛЕМ."

Очевидно е, че за да се изчисли началото на българската държавност в Европа, е необходимо преди всичко да се определи коя е годината, наречена от древните българи ВЕРЕНИ АЛЕМ и да се върне часовникът на времето с 515 години назад от нея, където явно се крие първата година от създаването на по-старата българска държава. Тази ясно изпъкваща особеност ме подтикна преди повече от 20 години да се заема специално с изясняването на споменатия ключов календарен термин - ВЕРЕНИ АЛЕМ. За целта бяха проучени множество източни календари от типа на цикловия прабългарски календар, а също термини от десетки източни езици, докато най-после пролича, че неясният термин ВЕРЕНИ, който не се среща в тюркските календари, е означавал година на Дракона. Установено беше също, че такава година с име Дракон в епохата на преселението на Аспарух е била единствено 680 година, а това позволява перфектно и без никакви проблеми да се изчисли времето на образуването на по-старата българска държава. Изваждайки от 680 г. посочените в Именника 515 години, установяваме по категоричен начин, че началото на българската държавност в Европа се пада в 165 г. сл. Хр.

Предимството на така открития ключ е,

че той се базира изцяло върху сведенията, посочени от самите Аспарухови българи в техния най-стар летопис. И затова наскоро след публикуването на книгата ми "Царственик на българското достолепие" (1998 г.), където за първи път бе описан този метод на изчисление, бях щастлив да забележа, че направеното разкритие се възприема от редица водещи български историци. Пръв го одобри и поде проф. Георги Бакалов от СУ, който наскоро след това публикува статията "България е създадена в 165 г."(в."24 часа", 18 юли 1999 г.), а след това то бе отразено и в книгата "Българите" под ред. на проф. Ал. Фол (С., 2000 г. с. 33), както и в публикувания от фондация "Тангра Тан-Нак-Ра" исторически атлас "Българите" (С., 2001 г. карта 1.8.)
Но за да се постигне окончателно решение на този важен въпрос, се наложи да се провери не съществуват ли и други исторически източници, от които личи, че първата българска държава в Европа е възникнала пет века преди Аспарух. Оказа се, че освен в нашия Именник тази първа българска държава в Европа е оставила спомени и в арменските източници, където тя е наречена от Мовсес Хоренаци в 450 г. "българската земя в огромната кавказка планина", а в трудовете на други двама историци - Ованес Драсханакертци и патриарх Йоан Католикос - е спомената във връзка със събития, които са се разиграли по времето,

когато арменците все още не са били християни,

т.е през втори и трети век.
Така веригата окончателно се сключи и днес вече можем да бъдем напълно сигурни, че сведенията за по-старата българска държава в Европа, която е съществувала пет века преди Аспарух, не са исторически мит, а жива историческа реалност. Ето защо заслужават адмирация учените, които подеха идеята да се впишат тези пет забравени века в българските учебници по история, а също инициативата на фондация "Тангра Тан-Нак-Ра" да привлече към този въпрос водещите научни институции и вниманието на самия президент.
При оперативното решаване на този въпрос трябва обаче да се има предвид и това, че още през 2001 г. по мое предложение в Методическите указания на МОН беше включено изискването да бъдат отразени в българските учебници по история най-ранните периоди от формирането на българската държавност. Ето защо главният проблем сега е не толкова да се правят конференции, колкото да се изисква от авторите на учебниците да спазят посочените указания.
А на безпокойствата на докторанта Ч. Маринов, че възкресяването на забравените български векове е едва ли не прегрешение срещу европейските ценности, ще отговоря с думите, които съм написал специално за подобни случаи върху корицата на една от моите книги: "Млади читателю! Един от девизите на обединена Европа гласи: " Пътят към европейската култура минава през опознаването на историята и културата на своя собствен народ."