|
Това е един архаичен български език, достатъчно близък до пеласгийския.
Снигна: билъ Богъ, кой-то пращалъ на земя-та снегъ-тъ и студъ-тъ; той билъ предстатель на зима-та.
Слана: билъ слуга на Снигна, за кого-то верували че слевалъ на земя-та и фърлелъ снегъ-тъ по гори-те.
Бана: билъ нашъ царъ, кой-то първъ пъть излелъ отъ Край-земя и дошелъ по тая земя та заселилъ наши-те дедовци.
ПАНОНИЯ, ПЕОНИЯ
Царина: значи, царъ.
Вета: книга, коя-то съдьржела песни-те испевани на курбане-те.
Кулини: значи, кули.
Юдица: градъ големъ на Край-земя, где-то седели Юди-те.
Ясно пиле: значи, свято, защо-то го колели курбанъ на Бога.
Зарев месецъ: есенскiй месецъ кога-то зафащала зима-та.
Егнило: де ся ягнетъ овци-те.
Руевита: песна, съ коя-то фалили Рую, кой-то научилъ человеци-те да праветъ вино-то.
РУЙНО ВИНО
Котлива: градъ големъ обйграденъ съсъ кули.
Дивенъ: значи, дивъ.
Улетни: значи, летни.
Вета е вила ветише и пр. са речи отъ стари-йтъ язикъ на нашите дедове, на кои-то значение-то не са зная.
Баици: значи, Богини.
Зара: значи, биларинъ, кой-то гледа на звезди-те и познава какво ще бъде.
Флана: е второ име на слънце-то за фаленье.
Огне: наши-те дедове го назовевали и съсътова имя.
Копра: билька миризлива.
Мренева: направе манже-та съсъ миродии, миризливи бильки.
Усрива: забелюва.
Бъдница: вечеря определена за праздникъ на големъ день.
Мреница: нарицали бъдница-та за Летовъ-день.
Мирнива: миризлива.
Фура-ми, мале, татина; рунъ, дефина, чире и пр.: речи са непознати.
Яра: имя на Бога.
ЯРИ - ХЕТСКИ БОГ !
Диа: значи, Боже.
Прена: имя на Бога.
Зерби ти ярнешъ и пр.: речи са отъ стари-те китапе на наши-те дедове.
Лама: значи Ламия.
Звеза: место-то каде-то седетъ звезди-те.
Ясница: светла.
Севица: посветена.
Атле: друго имя на Бога.
АТИ - "ТРАКИЙСКИЯ" БОГ БАЩА, АТЕ, ОТЕЦ, АТИЛА
Махрица: махрама.
Суйна: копринена.
Хуйналу: изгонилу.
Рибита: рибаринъ.
Групна: мреже.
Ду лета: ду година.
Ду жива: до кога-то сьмъ живъ.
Марга: билъ месецъ-тъ кога-то зафащала пролеть-та.
За Енювъ-денъ.
Вейница: коя-то съсъ бильки лекувала, магиосница.
Дроида: била мома, коя-то седела въ гора-та подъ дърве-то и слугувала на Юди-те.
Греювъ-день: праздникъ големъ въ честь на слънце-то.
Златица: прочуена гора каде-то седели Богове-то.
Дрейница: гора отъ дъбе и каде-то седели моми та лекували, болни-те.
Чентици: торби.
Тинишь: почиташъ.
Слейки: пилета голабче-та.
Отъ песни-те за Коледовъ-день.
Дефне: значи, чистъ.
Превита: що знае всичко.
Арита: друго имя.
Денита: друго имя.
Апита: пакъ имя.
Гуру: гора.
Идро: чешма, кладнецъ.
Золина: златно.
Укиса: имя-то на дъро-ту.
Краска: чаше.
Рука: ръка.
Абросу: вода, коя-то давала животъ.
Раитъ: блескаву.
Пирну: йогнену.
Жарну: като жаръ.
Узрелъ: виделъ.
Арни: момчета.
Афици: девойки.
Уярилъ: налютилъ.
Славу: кой-то има голяма честь.
Бленици: ябълки.
Рехици: орехи.
Кравнаци: благи пити.
Отъ песна за Коледа отъ другио певецъ..
Коледа: Богъ на зима-та и предстатель на къщи-те.
Асухна: кой-то не умира.
Дефна: кой-то е безгрешенъ.
Ртава: много силънъ.
Укарана и Асирита: били са отъ харапска-та земя.
Билита: найголямио градъ въ харапско.
Канити: пилета.
Марга: една отъ деветъ-тяхъ Юди, кой-то са намирали въ гора-та.
Кале: и тя отъ деветъ-тяхъ.
Мазата: била найпърва-та отъ деветъ-тяхъ и много песнополька.
Глазнумъ глазни: съсъ гласъ рукни.
Урита: кой-то съдилъ и на урало-то.
Химна: кой-то прави найдобри-те работи.
Урвиталъ: каилъ станалъ.
Църна змее: кой-то правилъ зло на человеци-те.
Кличе: билъ змей, кой-то ходилъ само нощя и кого сретналъ умаралъ.
Калита: гора, въ коя-то седяли Богове-то.
Димита: дърво свято, кое-то било знакъ на всякое добро нещо.
Дима клана: вейка отъ дърво димита.
Сними нине у гура: слези сега въ гора-та.
Ужида та: чека та.
Абрита: вода, коя-то давала безсмъртие.
Никатна: коя-то ни турела человекъ-тъ въ темнило, т. е. въ гробъ-тъ.
Злиту: лошо.
Злита Бога: Богъ на злото.
Отъ песни за летото.
Зимледелъ: билъ слуга на Летна Бога и предстатель на лето-то.
Заравиелъ: не са зная значение-то му.
Урана: небе-то.
УРАН
Укита: съдъ каде-то стояли цвете-то.
Пирчина: книга.
Ширини: писма.
Иже: къща.
Спритецъ: не са зная що значи.
Белица: гора каде-то седели Богове-то.
Афлене, бифне, флана, думти, авлежина. акипа: всички-те тези речи са отъ старо время на кое- то значение-то не ся зная.
Отъ песна за Орпю.
ОРПЮ !
Орпю: билъ единъ отъ старовремски-те юнаци; нашите дедове всякого, кой-то билъ юнакъ, нарицали го съ това имя.
Бане: имя, кое-то са отдавало на юнаци-те.
Банинъ - день: праздникъ определенъ въ честь на юнаци-те.
Бъдникъ: вечеря, коя-то готвили особно на големи-те праздници.
Друда: била жена, коя-то не са женила, но била определена още отъ рождение-то въ слугуванье на Бога; тя живеяла всегда въ гора-та, найвече която била насъдена отъ дъбъ.
Дрида: гора коя-то била насъдена отъ дъбъ.
Друдну дъбну: такви-те жени, говорили съ особенъ язикъ, кой-то не билъ никому познатъ, само Юдите говорили съ него.
Орпюмъ ди нинъ у язби: до сега е Орпю въ къщи.
У язби собою: въ къщи съсъ тебе.
Слугалъ е тебе: на тебе е хизметъ правилъ.
Дивичумъ тебе ситилъ: съсъ ловъ та е хранилъ.
Двисте веке лета: ето веке двасте години.
Ача е юненъ суренъ: че е юнакъ на Бога определенъ.
Нине ми суренъ друденъ: сега е веке юнакъ определенъ на Бога, както е друда въ гора-та.
Врида: дъщеря на Юдна краля прочуена за гиздавина-та си.
Оле, оле улевина: мольба къмъ Бога.
ИЛИ, ИЛИ ЛАМА САБАХТАНИ
Друденъ ми пришеде: юнакъ ми дойде.
Цура си сурина: здравъ си като Сура Бога.
Ясна си яснина: ясънъ си като зора-та.
Друмна си друмина: силънъ си като камень.
Азна ми бидина: не са зная значение-то.
Сутрешъ ми дудина: и това не са зная.
Ахайна ми хаята: живъ си хичь не умирашь.
Сурумъ дивна удита: чуденъ си нишенлия.
Жива Юда: предстателька на животъ-тъ.
Мора Юда: предстателька на смъртъта.
Живни, Юду, живни: подари му Юду животъ.
Тулундуле у Златица: не са зная значение-то.
Тусе, буне, уара: стари рйчи отъ дядовия язикъ.
Ухута жимъ жинева: речи, съ които призовава помощь-та Богова.
Ючна Бога: наши-те дедове верували трима Бога въ едно лице; ючна, е турска речъ, кое-то значи трима.
|
Малко пеласгийска лексика [re: Craig]
