Индийски санскритски първоизточници - Веди, Упанишади, Бхагавадгита, Издателство Любомъдрие, София 1996
Критичните бележки си отнасят само за това, което аз бях превеждал....

А обучението по санскрит - първото нещо, което научих от Рамакришноа Каушик беще, че санскрита не е мъртъв език, а се говори в семействата на брахманите ....

На второ място се практикува една система подобна на човека - книга от 4хх по Фаренхайт на Бредбъри.....Изглежда няма проблеми за едно дете от брахманско семейство да знае цялата Гита наизуст, че и други неща....Така са се предавели всички древни книги до преди конструирането на деванагари - писмеността на санскрита...

На трето място - в най-сериозните традиционни неакадемични школи - ашрами, санскрита се изучава по Аштхадхяй на Панини. Този, който го е кръстил - божествен език - дева бхаша..... Граматиката му е в шлоки - в стихове. ГРАМАТИКА В СТИХОВЕ! Както е постановил нещата преди повече от 2500 години, така и сега се изучава. Има го някъде Панини по нета - www.sripedia.org

Четвърто е чисто академичния подход ...

Колкото до Ригведата, тя е по-близка до Авеста, огколкото до по-късните упанишади. Всички знаят, че всичко се корени в Ригведа, но никой не може да каже защо и как. Тя е един вид кодирано съобщение, което само на пръв поглед е само сборник от химни.....:Между другото - от Бундахиш-книгата на сътворението, според авестийците са се изгубили десетина книги. Това е колкото са в Ригведата. Моето дълбоко убеждение е че Ригведата и Авестата са две части от едно цяло и само изучаванетио им като едно цяло може да доведе до познание за нещата които са кодирани в тях...В Бундахиш например в прав текст се говори за отклонение на съзвездията от нормалния им път в небето - става дума за отклонение на земната ос..... Нашияг български фолклор изобилства с неща, които могат да бъдат тълкувани като инфо за отклонение на земната ос... И ако се абстрахираме от крамолните въпроси за това кой народ е по- и кой-по-по-най, тогава ще излезе, че Ригведа, Авеста и българските народни песни, приказки и обичаи описват едно и също нещо. Нека описаното от нашите прадеди да е било отделно от Авестийската и Ведическата цивилизация, нека да е било в друга точка на земното кълбо, но по същество това са описания на едно и също нещо станало със Земята..... А това последното е далеч по-съществено отколкото въпроса кой-по-по-най-...просто защото може и да се окаже като инструмент за прогностика за ново отклонение на земната ос. ......
Затова както индусите пазят и изучават старите си книги, така и ние трябва да пазим и изучаваме това, което е останало от дедите ни -песни, приказки, обичаи .....