1. Това, че някой си Батбаян (и кой всъщност е той) продължава да живее "там" не доказва, че "Велика България" не е "разгромена". Напротив, има доста сериозни свидетелства за обратното.
2. Някак си не се съчетават думите ти "българите не са бегълци" и "Аспарух прави контранастъпление". Едната фраза изключва другата. Коя да приема за актуална (и да елиминирам другата).
Има и още несъответствия (или нещо липсва) в изказването ти.
Ще го интерпретирам (като се опитам да изгладя противоречията) по следния начин:
Аспаруховата "непобедима армия" не е бягала, а е предприела стратегическо отстъпление из негативните релефни форми на Северното причерноморие в продължение на 20-тина години, като не е посмяла да премине Дунав(защото там щяла да срещне незначителните византийски гарнизони на малкото останали непревзети от славяните крепости) и много е внимавала да не срешне парцаливите хазари или робските славяни, щото и едните и другите можело да я накарат да предприеме още по-драстични стратегически маневри. После нещо се променя (вероятно в резултат 20-годишното съприкосновение с пръстта на приднестърските дерета легендарните войни набират сили, съвземат се и о, чудеса) унищожават 60 000 византийска армия (като преди това в продължение на 20г се плашели от 100 пъти по-малки гарнизони), контраатакуват старите си врагове (и сигурно ги побеждават) насочват се на север за да погребат с почести Кубрат някъде около Полтава (защо пък точно там само един прабългарист може да каже) и накрая тези юнаци (докато си почиват) унищожават и 100 000 араби. Библията с нейните невероятности е просто жалък комикс пред това повествование.
Не казвам, че всичко това е вярно но има и верни моменти тук там. За да придобият нещата малко логика трябва да се намеси факторът славяни. Според мен нещата биха изглеждали така:
Накой си Аспарух (Кубратов, според част от по-късните преписвачи ) в продължение на 20-тина години, криейки се из степта от хазарите и не смеейки да пресече Дунав заради византийските граничари и федератите им славяни, междувременно настойчиво убеждавал славяните колко неприятни съседи са хазарите. Първоначално не му обръщали внимание но след като пострадали тук там, започнали все повече да се вслушват в думите му. Към края на този процес, му разрешили да засели рода си в небезивестния Онгъл, за да могат да го имат подръка като главен свидетел по делото "Хазария" и докато решат какво да правят. След дълги разисквания постигнали някаква форма на договореност за съвместни действия, която Константинопол изтълкувал като отстъпление на славяните от задълженията им по границата (и действително, славяните докато охраняват територията на империята, вменено им срещу узаконяване на фактическото им поселване на същата територия, започнали да влизат в някакви съмнителни отношения с някакви съмнителни пришълци от кой занае къде, вместо просто да ги изгонят обратно в пустата). Резултатът е ясен, активизираното славянско опълчение понесло Аспарух както вол на гърба си кал и очистило 60 000 армия (в която сигурно имало също доста славяни, които не искали да се бият), после спряло експанзията на хазарите към Балканите (а пък погребението на Кубрат около Полтава е една прабългаристка идиотщина, както много други), въобще справило се с противници пред които Аспарух 20г. не смеел и пръста си да покаже.
Като се отчете факторът "славяни" в тези събития нещата вече не изглеждат толкова измислени.

Вашингтон освободи хамариканците, Колт ги направи равни, а Калашников им еба мамата.