Времето на управлението на Самуил е доста превратно и е време главно на борба за оцеляване на държавата. Богомилското учение има една много важна особеност, че при падане на България под робство се превръща в соцално-религиозно учение, насочено срещу гнета на поробителя (най-вече Византия). Съвсем нормално е богомилството да се появява и разширява в относително мирни години, когато на дневен ред е устройството на държавата, безправието и т.н. и затова времето на цар Петър I или цар Иван-Александър Асен (може би и Бориловото) е идеално време за него. Но когато става дума за спасяването на държавата едва ли Самуил ще се занимава с богомилите и те с вътрешното устройство на държавата и църквата. Очевидно имат сходни цели и не вдигат ръка един на друг. Но чак да се твърди, че Самуил е богомил е доста прекалено. Едва ли в такъв важен момент би допуснал лукса да усети и най-малкото съмнение на официалната църква към него. По-скоро гонения не е имало, но и богомилски демонстрации не е имало. Точно както и при наследниците му на трона.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите