Така вече може да се говори.
Спорните въпроси въщност са два – По-съществения -- дали сарисофорите са лека или тежка конница и въобще – как да определим кога си имаме работа с тежка или лека конница/пехота.
И втория,по-маловажен въпрос,как точно се използва такова копие и каква е допустимата дължина.Статията,която дадох,засягаше именно тоя въпрос.(и е критика на Перевалов,но в нея са приведени резултати от експерименти на живо от западни изследователи)
Проблемът идва не само от това,че не сме служили в армията на Александър,а от това,че даже и да бяхме служили това нямаше да ни даде отговора.Както и древните автори няма да ни го дадат по простата причина,че класификацията тежка/лека конница,тежка/лека пехота не съществува по това време.Това делене е условно и е въведено доста по-късно.През античността обаче,различните видове пехота и кавалерия носят названия,които често не дават никаква информация за това към кой тип пехота или конница принадлежи дадено подразделение.
Пример – в римския легион имаме хастати,принципи,триарии,велити.А иди че ги разбери кой какъв е,кой е лек и кой тежък(А между другото,някои автори,не без основание,причисляват римските легионери към средната пехота).Или,ако вземем разглежданата от нас македонска кавалерия,имаме хетайри,продроми, пеони,тесалийци,елейци,беотийци, хипотоксоти,хипоконтисти,димахи",арахоти,парапамисади,бактрийци, согди,скити,дахи(даи),индийци...сарисофори.Кои от тях обаче са лека и кои тежка конница?Как да го разберем?Древните автори,в случая,могат да ни помогнат само ако знаем какво търсим.Но за да определим към кой тип кавалерия спадат различните гореизброени подразделения,трябва да излезем от античноста и да потърсим критериите,по които това ще стане,в по-общотеоретичен план.Както правят и видните професори,между другото.(и това,че не съм виден професор,не значи че не съм специализиран в някоя област.А именно в областта военната история.)
Определянето на това дали даден тип антична войска са лека или тежка пехота/конница може да стане по два начина:
1.- да използваме аналогия с други епохи;
2.- да прибегнем към някакви единни,универсални критерии.
Първият начин е по-лесен за хора за които военното дело все пак не е основна специалност и съответно им липсват определени,по-задълбочени знания…Тук имам предвид не само авторите,но и публиката.Този подход,обаче има един недостатък и той е,че аналогиите понякога може да са доста подвеждащи.

Вторият подход изисква известни,по-специализирани знания...Не че е нещо сложно,по-скоро е нещо,което се пренебрегва.
Използването на универсални критерии обаче има това предимство,че ни дава възможност да не зависим от авторите на дебелите книги(които нерядко също допускат грешки – къде от незнание,къде от немарливост) а да си направим сами нужните изводи.

Френския цитат,който си дала тук,ме навждана мисълта,че някой,някога е прибягвал до аналогия между кавалерията от 19в. и македонската.
С думата “lanciers” през 19 и нач.на 20в. във Франция се нарича вид леки кавалеристи,нарчани в други страни «улани”.За уланите е характерно,че са въоръжени с кавалерийска пика.Другите видове кавалерия също понякога използват пики,но не винаги.Докато за уланите пиката е запазена марка и не е странно,че във Франция теполучават названието lanciers,по основното си оръжие -- lance -- което по принцип е наименованието на рицарското копие.Забележи,че и сарисофорите и lanciers носят наименования свързани с главното им оръжие.Само дето през 19в. в Европа имаме процес на сливане на различните видове кавалерия в един единствен тип и съответно изчезване наразликите между лека и тежка кавалерия.( lanciers/улани понякога са причислявани към средната кавалерия)
По времето на Александър имаме точно обратния процес,започнал при баща му Филип – обособяване на кавалерията в различни типове – тежка,лека,а според някои автори димахите,например, са средна кавалерия.Просто до царуването на Филип,в гръцкия свят кавалерията е второстепенна бойна сила и липсва делене на различни типове.
А за да е объркването пълно,кавалеристите,които наричаме сарисофори, преди това са наричани продроми.И стават сарисофори тогава,когато ги превъоръжават със сариси…
Ей затова са необходими универсалните критерии.Предишния път аз изложих част от тях…Макар и несистематично.Ето ги сега в систематизиран вид:
1.Формални критерии:
-наличие или отсъствие на доспехи(или съответно носенето на по-тежки и по-леки доспехи).Приема се,че тежката конница носи доспехи,леката не носи или носилеки доспехи;
-типа на основното въоръжение.Приема се,че за тежката конница основно е оръжието за близък,ръкопашен бой,а за леката – оръжието за бой от разстояние;
-наличието или отсъствието на боен строй.Приема се,че тежката конница винаги действа в плътен строй,докато леката може да действа и разпръснато – тоест – въобще без строй.
Същите критерии важат и за определяне разликите между тежка и лека пехота.
2.Функционални критерии.Всъщност – само един критерий.И той е – за какво се използват различните видове пехота и кавалерия.Тоест – какви тактически задачи изпълняват.
Както вече споменах – тежката конница(а и тежката пехота) се използват за да разгромят противника в пряк,директен сблъсък.Тоест – изпълняват основната задача,с която започваме дадено сражение. Именно на това предназначение са подчинени и формалните признаци изброени по-горе.Тежките доспехи,оръжието за близък бой,плътния боен строй – всичко това са фактори,които дават някакво предимство само в директен сблъсък.
Леката конница(и леката пехота) изпълняват редица спогателни задачи – разузнаване,спомагателни удари,охрана,свръзка и т.н…За тяхото изпълнение от основна важност е високата подвижност,затова и леките войски -- пехота и конница – не носят доспехи,или носят леки такива,избягват директния двубой когато могат и водят бой от разстояние и се движат разпръснато,я не в някакъв боен строй,който трудно може да бъде запазен по време на движение.

Примери – гръцките хоплити – Използват се за да разгромят противника в директен сблъсък.Съответно носят сравнително тежки,за времето си,доспехи – шлем,ризница,наколенници,голям щит.Въоръжени са с копие,което вече не може да се хвърля(за разлика от леките по-ранни образци) но пък дава предимство в ръкопашния бой.Сражават се строени във фаланга,тоест – в плътен боен строй.Каква пехота са те в такъв случай?Правим справка по-горе и ги определяме като тежка пехота.
Друг пример – хетайрите.
Доспехите на хетайрите включват шлем и ленена ризница(.Това,че някои от тях имат щетални ризници и щитове го броим като изключение,важно е въоръжението на масата.)Тоест – хетайрите носят сравнителлно леки доспехи,особено като ги сравним със съвременните им персийски и скитски конници.Основното оръжение на хетайрите обаче е копието ксистон,което е предназначено,както и копието на хоплитите,за близък бой,а не за хвърляне.Хетайрите действат в плътен строй.Използват се (според това,което пишат древните автори) за да нанасят директен удар по противника .Как ги определяме в такъв случай – ами като тежка конница.Въпреки че доспехите които носят…Или които НЕ винаги носят,формално ги причисляват по-скоро към леката конница. Работата е там,че както споменах именно през обсъждания период конницата се разделя на тежка и лека и процесът още не е завършен.
И в тоя ред на мисли да видим ккаво знаем за сарисофорите.Какви точно доспехи носят и носят ли въобще,не знаем.(но знаем,че и хетайрите не винаги носят).Знаем какво е основното им въоръжение – сарисата и знаем,че това копие може да се използв само в директен сблъсък с противника.Знаем също…поне аз знам,че когат се действа с такива дълги копия,сблъсъкът с противника има смисъл само ако конниците действат в плътен строй…Работата е там,че примерно хетайрита,АКО ИСКАТ,могат да приложат тактиката на леката конница.Тоест – да приближат противниковия строй,да нанесат удар с копието и бързо да се оттеглят – hit and run.При което не е задължително да спазват строй.Това е възможно,защото ксистонът е достатъчно лек и поради това – подвижен.Той се използва,като се държи във вдигната над главата ръка(т.нар. “горен хват”) и ударът се нанася само с ръката,като ездачът може да нанася удари перпендикулярно на посоката движение.
Сарисата,поради по-големите си размери е съответно доста по-тежка.Размахването на сарисата над главата…абе,не че не е възможно,но ако ездачът се казва Херкулес;-).Понеже повечето ездачи не са Херкулесовци,такова тежко копие се използва като държи насочено към противника и като засилим с коня към него.При това ударът,съчетал в себе си масата на кон,ездач,и тяхната скорост е много по-мощен от удар,в който се използва единствено силата на мускулите наръката,държаща копието.Именно така действат и средновековните рицари след 11в. – хванали под мишница своите lance’s и засилени в галоп срещу противника.
Обаче ударът със сарисата е насочен единствено в сравнително тесен сектор пред коня и по посока движението на коня.Удари перпендикулярно на движението са невъзможни.Тоест – в случая и тактиката hit and run е невъзможна.Засилвайки се срещу противника,сарисофорите навлизат сред враговете в момента на нанасяне на удара.Оттук нататък,за сарисофорите има само една възможност да излязат живи от цялата работа,а именно – да разгромят противника в започналия пряк сблъсък…Което,вече споменахме,е работа на тежката кавалерия.Още нещо – за да има някакъв ефект удара,който сарисофорите нанасят,те трябва да са строени в плътен строй.Така,че противниците да не могат да се отклонят в страни от атакуващия ги ездач.Когато конниците са в плътен строй,дори противника да избегне удара на един ездач,попада под удара на съседа му.А когато ездачите са разпръснати,противниците им могат да се отклонят от опасния сектор,в който е възможен удар със сарисата и после да обкръжат конника,с фатални за него последици.Тоест – за да има ефект атаката им ,на сарисофорите се налага да действат в плътен строй.Отново белег на тежката конница.
Накратко – въоръжението на сарисофорите е характерно за тежката конница,използването на това оръжие е възможно само в плътен строй,характерен за тежката конница,а единствената тактическа задача,която може да се изпълни по тоя начин и с това въоръжение също е характерна за тежката конница…Изводите всеки да си ги прави сам.

Що се отнася до това как точно сарисофорите държат копията си,държат ли поводите и каква е допустимата дължина на сарисата…и на кавалерийското копие въобще, имено за това ставаше въпрос в статията наСимоненко.Като авторът,освен своя опит на дългогодишен ездач,привежда и следните източници:
Makle M. III Minor. M., 1977; idem. The Macedonian Sarissa, Spear and Related Armor // AJA. 81. P. 336-339; Junkelmann M. Die Reiter Roms. 3 // Kunstgeschichte der Antiken Welt. Bd. 53. Mainz, 1992. S. 144
Впрочем,възможно е да има и печатна грешка,първото име може да е Minor M.Markle III…Както и да е,важното е,че Маркл/Макл и Юнкелман са провеждали експерименти НА ЖИВО и са стигнали до извода че с подобно копие може да се действа успешно като се държи под мишница (както рицарите по-късно),или с две ръце,но поводите не се пускат в никой случай.Тоест – дори лявата ръка също да държи копието,тя не пуска повода.И причината да не се пуска повода,не е само в управлението на кона.Конникът наистина може да управлява коня само с крака,но…Поводът не се пуска,защото при липса на седло и стремена,единствено поводите му осигуряват опора в момента на удара с копието.Не държи ли поводите,ездачът не може да се задържи на гърба на коня…По-нататък може да преведа и необходимите пасажи от статията, но сега нямам време.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите