Френетичния възторг и обилната слюнка, която предизвика този въпрос у четящите и пишещите тук, показват, че тракийската тема има особено място в българската историческа митология и не случайно БАН си има съответния институт. Но по темата - тракийци и траки нямат почти нищо общо. Първите са съвременните обитатели на географската област Тракия, разделена днес между три държави, а вторите са общност от племена, обитавали източната половина на Балканския полуостров през античността. За връзката на траките с някой от съвременните балкански народи може да се говори много, това се видя и от постингите досега. Да се каже, че траките са българи е пресилено. По-скоро има тракийци-българи. Тракийци има и в Западна Тракия, и в Източна Тракия, които днес са в Гърция и Турция. Някои от тях говорят български, което не ги прави автоматично "траки", защото има и голям брой гръкоговорящи християни с различни етнокултурни характеристики от своите съседи - гърци. При всички случаи траките биологически представляват част от съвременната българска нация, но да се говори за 12 % е най-малкото спекулативно. Никой не може да измери това присъствие и всички знаем добре защо - днес, а и от доста векове насам, няма ясни характеристики за траки. Има още няколко обстоятелства, които са важни. Тракия се възприема от редица изследователи като югоизточна периферия на пра-индоевропейския ареал, поради което всяко движение на хора от Централна Европа към Мала Азия е ставало буквално през главите на траките със съответните последствия. Траките са били доста хлабава общност от племена, всяко от които си е имало своя владетел и в различни моменти са обхващани от обединителни процеси - местни или под чуждо въздействие - като получените обединения са били по правило краткотрайни. Ситуацията в Източните Балкани през ІІ - І хил. пр. н. е. вероятно е била много сходна с тази в Анатолия. Факт е, че през 5 в. Тракия е била под изразено персийско влияние. Същевременно крайбрежието по Егейско и Черно море е обект на интензивна гръцка колонизация, което води до масова елинизация на околните траки. Затова още в античността множество траки губят етническите си характеристики и се превръщат в "елини". Тази тенденция се запазва и през елинизма и при римското управление на Балканите, когато се развива друг подобен процес - романизация на местното население. По това време през Тракия продължават да преминават и да остават всякакви племена, което прави етническия профил на траките все по-неясен. Регионът се христианизира и това допълнително налага гръцкия и латинския като основни езици на местното население. След 5 век от н.е. се добавят и изобилни славяни, и други западни и източни нашественици. От цялата тази каша става ясно едно - има много голяма вероятност наследниците на траките да са се изтеглили в труднодостъпни планински райони - Родопите, Стара планина, Пинд - и да са се съхранили там, като изолацията им ги е обрекла на забавено развитие. Лично аз смело предполагам, че ако днес има преки наследници на траките, то това са власите и каракачаните - романизирани и елинизирани траки. Не изключвам и съществуването на славянизирани траки. Изключително интересен момент е, че от 11 - 12 век из целите Балкани започват да се появяват власи и дори основателите на Втората българска държава Асеневци може би имат нещо общо с тях. Това второ появяване на "наследниците на траките" на историческата сцена продължава почти до 18-19 в, когато и се оформят съвременните балкански нации и те за пореден път биват претопени във възникналите национални образувания.