" И тъй както огромната част от "гяурите" в османската империя са БЪЛГАРИ, така и огромната част от "траките" в еленистическия свят са БЪЛГАРИ "

Да, така е по всяка вероятност. Още повече и Джагфар Тарихъ пише , че едно от българските племена е обитавало Рум/т.е. Изт. Римска империя–Балканите/. По тази логика Исперих много добре е знаел точно къде да ситуира новата си столица.

“Началото на нашите начала е в племената имен и синд.”
Гази Баба Худжа, “Гази-Барадж Тарихъ”
“… А в “Хон китабъ” на сеид Гали се съдържа следното известние на Шамс Тебир за произхода на народа на българите: преди 33 хиляди години предците на хоните - именците обитавали в Големи и Малки Рум, а народът на синдийците - по бреговете на Идел, наричана тогава Ура… След известно време дружествената общност на синдийците се разцепила на синдийци-ура и синдийци-мурдаси, които започнали да враждуват помежду си. Отначало надделели ура и започнали да господствуват… След известно време тюрките нападнали урците, но претърпели поръжение. Една част от тюрките избягала в Хин и дори отвъд Чулманско море, друга отишла в Големи Рум, трета пък попаднала в плен. Но в тази война урците отслабнали и мурдасите се опълчили срещу тях. Бийовете на поробените тюрки помогнали на мурдасите и те завзели върховенството. Но тюрките не получили очакваната свобода и тогава те избили своите бийове и се присъединили към урския род сабан…
След известно време арабите разбили именците от областта на река Кубрат и Големи Рум и повечето от тях отишли на изток през Малки Рум. Тюрките от Големи Рум тръгнали с тях и се наели на служба при именците от Малки Рум, където получили прозвището “тормен” (“бичи хора”). По-късно това название било преправено в “тюркмен”…
Когато отишлите на изток именци се приближили до реките Ака-Идел и Шир, мурдасите се опитали да попречат на придвижването им и влезли в бой с тях. Но урците преминали на страната на именците и мурдасите били разбити. След това именците отишли още по-далеч на изток, търсейки подобие на своята родина, като го намерили в Хин. Но част от именския род Дуло останала в Ура и предложила на урците да си опитат щастието в напуснатата от тях родина. Урците охотно се съгласили и отишли на юг, където се разделили на кара-саклани, ак-саклани или масгути, кашанци, сабани, перси, азербайджанци и синдийци. Това преселение било преди 11 хиляди години…
Сетне от синдийците се отделили самарците, които отишли по-далеч от всички и заели областта на река Кубрат. Тук те основали държавата Самар…”