разбира4,
проблема с воиската и неината 4исленост през анти4ността е малко по-разли4ен от подобен такъв за средновековието, и още пове4е за времето е процеса, за които говорите. дори и да се пренебрегнат вси4ки други факти, онова, което не трябва да се забравя е, 4е с ( пра-) българите имаме преселение на един народ, докато и персите, и македонската армия е съставена от воиници.
доколкото разбирам, проблемите, които ти повдигаш са два - 4исленността и тактиката.
за 4исленността въпросът е интересен, защото пове4ето от анти4ните автори, които говорят по въпроса не дават приемлив за днешните у4ени отговор - колко са наброявали воиските. херодот, както се знае, преувели4ава, и то доста, с цифрите, които излага в неговите анкети. при4ините, поради които го прави са няколко, и няма да се спирам подробно на вси4ки тях, а само на една, а именно - ако имаш многоброен противник, това увели4ава славата ти при победа. друго си е да победиш 5 милиона, друго е само 300 000. тази тенденция ще се запази наи-ве4е при биографите на александър. в нито един момент тои не е имал насреща си едномолионна воиска, както пишат неколцина. разбира се, не отри4ам факта, 4е персите са били пове4е от неговите воиници, но не бива да се забравя, 4е не винаги коли4еството определя ка4еството.
македонската армия е била съставена от наемници, които са били по-добре подготвени и по-опитни от персииската армия. тази последната не е това, което е била само 2, или дори един век по-рано, а бледа сянка. набирането на воиници в армията на дариус се е състояло из вси4ки народи и племена в състава на империята му, което определено не е благоприятствало командването - в краина сметка воиниците 4есто не са разбирали езика на своите главнокомандващи. поведението на въпросните шефове също е от решаващо зна4ение - докато дариус се крие и бяга ( опитах се да намеря дума, която да го изкарва по-малко страхливец без да изкривява фактите, но не успях), александър е на4ело на своите воини.

което ни води и до въпроса с тактика. армията на дариус, както се знае, е съставена от лека артилерия ( съжалявам, ако не използвам то4ната българска дума, става въпрос за англииското инфантри ), докато тази на александър е тежко въоръжена и много по-солидна при шок. разбира се, дариус е този, които избира полето на боини деиствия, а именно - голямо и обширно свободно пространство, където да може да разгъне своите воиски, но именно такава среда е наи-предпо4итана за македонската фаланга.
македонсакта фаланга, която е била именно скритият коз в колоната карти на александър. споровете колко то4но колони е наброявала тя по времето на филип и неговите приемници не е рашен със сигурност, но съм по-склонна да приема, 4е за времето, за което говорим, идеалната фаланга е съставена не от 16, а от 8 ранга, което спомага много за неината мобилност и маньовриране . през 4ти век фалангата все още е силно подвижна( във всеки слу4аи пове4е, отколкото хоплитите) , и заобиколена от врагове, е била способна да се разгъне за да отблъсне нападението дори и ако линията и е била нарушена. фалангата е съставена от такси, а таксите от три пентакорзиаркии от 512 воиника, разделени в по-малки субдивизии. наи-малката е скитоса от 16 4овека.

и наи-вазният аргумент, които 4есто се забравя - след един определен момент, воиските на александър запо4ват наистина да го приемат като бог, или поне син на такъв, което трябва да е било силен психологи4ески фактор в съзнанието на един обикновен мерценер - в краина сметка какво може да ти се слу4и, ако си под командването на едно живо божество. 4увството трябва да е било невероятно

мелиса

cupitor impossibilium