|
Някой писа преди известно време, че траките са българи. И подаде линк...
Под линка намерих думички, които според автора представляват тежест в твърдението му, че траките са българи. Не ме разбирайте погрешно - и на мен ми харесва твърдението, и даже с някои неща съм съгласен, но страшно се дразня, когато се използва етимология като начин за доказване. И то дървеняшка етимология, защото според мен е неподходящо да се правят сравнения само на базата на два езика.
Изрязал съм по-долу думите от въпросния сайт, и сега ще ви докажа със средствата на етимологията, че траките всъщност са поляци.
1. ак [ak], /1.- стр. 98/ - око. на полски - oko
2. ала [ala], /14./ - хала, вихър, поток.
3. ан [an], /1.- стр. 64/ - на , върху. на полски - na
4. анг [ang], /14./ - крив, извит, онгъл, ъгъл.
5. асдуле [asdule], /1.- стр. 99/ - ездач, яздя на полски - jezdzic (чете се йежджич)
6. ас [aV], /1.- стр. 108/- аз.
7. бела [bela], /1.- стр. 99/ - бял. на полски - bialy
8. бебру [bebru], /1.- стр. 99/ - бобър. на полски - bobr
9. берг [berg(a)], /1.- стр. 99/ - планнина, бряг. на полски - brzeg
10. берса [bers(a)], /1.- стр. 99/ - бреза. на полски - brzoza
11. бистра [bistra-s], /1.- стр. 99/ - старобългарското "бъйстръ" - бърз
12. брате(p) [brate(r)], /1.- стр. 201/ - брат. Сравни и старобългарското "братръ". на полски - brat
13. бреда [breda-s], /1.- стр. 99/ - пасище, старобългарското "бред", диалектно "бръд".
14. брилон [brilon] - бръснар (старобългарската дума брит-бръсна).
15. бръза [bruza], /1.- стр. 99/ - бръза(остаряло), бърза.
16. бърд [burd], /18. - стр. 74/ - брод.
17. брънч(ос) [bruncoV], /1.- стр. 103/ - струнен инструмент - сравни брън, брънкам, дрън, дрънкам. И до нес се е запазило старото име на струнния инструмент тамбура - в южна България се нарича дрънкя! А този инструмент е известен и с другото си име - булгарина, булгария, булгаре!
18. ведъ [bedu], /1.- стр. 20/ - вода. на полски - woda
19. вер [ver], /18.- стр. 84/ - вря, извирам.
20. вис [bis=vis, is], /1.- стр. 99/ - старобългарското "вьсь" - село. на полски - wies
21. вриза [briza], /1.- стр. 103/ - ориз. на полски - ryz
22. гин [gin], /18. - стр. 76/ - гине, чезне, разваля се. на полски - ginie
23. дама [dama], /1.- стр. 100/ - дом. на полски - dom
24. дава, дева [deba], /1.- стр. 103/ - град - етимологична връзка с българското "двор" и "дувар". на полски - dwor
25. деа, дева [dea, deba (b=v)], /1.- стр. 100/ - дева. на полски - dziewica
26. деен [dein(a)], /1.- стр. 100/ - деен.
27. дерз, дърз [derz, durz], /1.- стр. 100/ - смел, дързък.
28. диза [diz(a)], /1.- стр. 100/ - крепост - във връзка с българското "издигнат" - защитен; дига - преградно съоръжение.
29. ден [den], /1.- стр. 146, 143/ - ден на полски - dzien
30. драб [drab(a)], /1.- стр. 100/ - течение на река - сравни българското "драпам" - движа се пълзешком. на полски - drapam значи чеша се
31. дръвета [druveta], /1.- стр. 197/ - дърво, дървета. на полски drzewo
32. дръме [drume, dryme], /1.- стр. 100/ - българското "дръма" - храсталак, шубрак.
33. дун [dun(a)], /1.- стр. 100/ - височина, дюна.
34. жила [geil(a)], /1.- стр. 100/ - жила. на полски - zyla
35. з- [z-], /1.- стр. 102/ - из, от. на полски - z, ze
36. зама [zama], /1.- стр. 102/ - старобългарското "самъ" - същи, еднакъв. на полски - saszty, taki samy
37. зер [zer], /1.- стр. 103/ - звер, звяр. на полски - zwierze
38. зет [zeta], /1.- стр. 103/ - сят, засят.
39. золта [zolt(a)], /1.- стр. 103/ - злато, жълт. на полски - zloto
40. зъмъ [zymy], /1.- стр. 103/ - змей, змия. на полски - zmija
41. ил(у) [ilu], /14./ - старобългарското "илъ".
42. кал [chalas], /18. - стр. 74/ - кал. на полски - kaluza
43. кара [kara], /1.- стр. 100/ - планина - старобългарското "гора". "Тракийското" име на планината Беласица е Белакр - преводимо на български - Бела гора, Бела планина. на полски - gora, polonina
44. катер [kater], /1.- стр. 254/ - катерица.
45. кентa [kenth(a)], /1.- стр. 101/ - чедо.
46. кер [kers(a)], /1.- стр. 101/ - чер, черен. на полски - czarny
47. керасо [kerasoV], /1.- стр. 21/ - череша. на полски - czeresnia
48. кетри [ketri], /1.- стр. 101/ - четри, четири. на полски - cztery
49. кист [kist(a)] - /1.- стр. 101/ - чист. на полски - czysty
50. колабър [kolabroV], /1.- стр. 103/ - обрядна песен в обряден танц с оръжие - сравни "колобър".
51. купсел [kupsel(a)], /1.- стр. 101/ - купче на полски - kupa, което означава и купчина тор
52. лаз [lazi], /1.- стр. 101/ - лош.
53. ма [ma, me], /1.- стр. 101/ - мама, майка. на полски - matka
54. мер [mer], /1.- стр. 101/ - голям, велик - сравни "мера" - голяма земя, а също "прабългарските" имена Безмер, Маламир и т.н.
55. мъс [musas], /18.- стр. 78/ - мъх.
56. оста(с) [ostas], /18.- стр. 78/ - устие на река.
57. пайбе [paibes], /1.- стр. 101/ - бебе, рожба.
58. пи [pi], /1.- стр. 101/ - при. на полски - przy
59. прас [pras], /18.- стр. 80/ - пръскам.
60. пъра [pura], /18.- стр. 80/ - пъро (ст.бълг. - лимец). Опитът да се тълкува тази дума чрез новогръцкото "pyros" = "царевица" (царевицата е била позната на траките !?!?) e показателен до къде може да стигне в заслепението си науката!
61. раск [rask], /1.- стр. 101/ - рязък, пъргав, бърз. на полски - rzaski
62. сабади [sabadi], /1.- стр. 101/ - старобългарското "свободь" - свободен. на полски - swobodny
63. салта [salta], /1.- стр. 101/ - златен (залта - старобългарски). на полски - zloty
64. светъл [suetul], /1.- стр. 102/ - светъл. на полски - swiatly
65. семeлe [semele], /1.- стр. 101/ - земя (земля - старобългарски). на полски - ziemia
66. стар [stara], /1.- стр. 102/ - стaр. на полски - stary
67. струме [stryme], /1.- стр. 102/ - течение - сравни българското "стреми се", "устремен". на полски - strumien
68. стър [stur], /18.- стр. 82/ - стърна (ст.бълг.), страна, местност; сравни про-стор.
69. сунка [sunka], /18.- стр. 83/ - сок (слюнка).
70. талка [t(h)alka], /1.- стр. 102/ - тласка.
71. тарп [tarp(a)], /1.- стр. 102/ - трап.
72. тим- [tim-], /1.- стр. 250/ - тъмен, черен. на полски - ciemny
73. траус [traus], /18.- стр. 83/ - троша.
74. три - три. на полски - trzy
75. търда [thurd(a)], /1.- стр. 102/ - държа.
76. уту, ътъ [utu], /1.- стр. 102/ - вода; сравни диалектната форма "ъдъ".
77. цев [seba], /1.- стр. 196/ - цев, растението бъз.
и така нататък. Много ви моля, хора - чудни теории имате, някои от тях са даже що-годе добре обосновани, до момента, в който започвате да използвате езикови сравнения. Някои от горепосочените думи, нямат евквивалент в съвременния полски, а в старополския или в други славянски езици (и неславянски) - затова не съм ги посочил. По-добре напишете, че славяните са траки...
Молбата ми накратко е следната - като правите езикови сравнения, правете ги с повече езици, и ако въпросните думи имат евквивалент и в други езици, то обяснете защо това е така. Просто ви трябват повече езици за такива изследвания.
Иначе само с един скапан аргумент и пращате хубавата теория по-дяволите.
Пиша всичко това абсолютно добронамерено - да не вземе някой сега да скокне и да ме излапа за закуска.
Поздрави от Варшава,
Павел
General Protection Fault in module 0xDEEBAA. Рестартирайте държавата!
|
по отношение на една по-предна тема...
