Е, разни хора, разни идеали.
Ако говорим за изтребители, най-добрият е бил Як-3, следван плътно от Ла-7. МиГ-3 от последните серии (където е въоръжен с 2х20 мм оръдия) също е имал много предимства, но е бил височинен изтребител. Би бил идеален за съпровод на тежки бомбардировачи, но поради липса на такива е спрян от производство.
При щурмовиците безспорният лидер е легендарният Ил-2. Той като цяло може би е най-удачната летяща машина през войната.
Струва си да се спомене Ме-262. Ако не беше безумната идея на Хитлер самолетът да бъде бомбардировач, ако беше малко по-лек (главно за сметка на по-леко въоръжение), и ако беше снабден с радар, щеше да донесе наистина много главоболия.

Ако говорим за недостатъци на руските самолети, то липсата на радиостанция действително е била една от тях. Към средата на войната, обаче, всички самолети (и танкове) вече са били снабдени с радиостанции.
Като голямо предимство следва да се изтъкне наличието на ракетно въоръжение, което е станало стандарт още през 30-те (странна гледка е двуплощника И-153 с ракети под крилото).
Като цяло, считам че балансирания руски модел на въоръжение на изтребителите е бил най-удачен. Швабите също са имали балансиран модел в началото, но от средата до края ги обзема гигантоманията и здраво залитат в посока на по-едрокалибрените (и съответно по-тежки) оръдия.

Я вышел им наперерез!