Суворов разправя, че руснаците са се били отказали от въздушните битки (Ричагов: "стига сме се занимавали с балет"). Идеята е била противниковата авиация да бъде размазана още на земята и да не й се дава възможност да се съвземе. След което с всякакви, дори бавни самолети, правим във въздуха каквото си искаме - няма кой да ни пречи.

За целта се нанася изпреварващ удар с огромно количество самолети по всички летища на противника. Разбира се, няма как да се разчита, че нито един изтребител няма да излети и за целта към всяка бомбардировъчна група има по няколко изтребителя.

Всичко това хубаво, ама става само, ако противникът ти не очаква удара. Ако го очаква, изтребителите му са във въздуха, около летищата гърят оръдията на флака и цялата хитра стратегия с внезапния удар отива по дяволите.

Като следствие от тази идея на изтребителната авиация в СССР се е отреждала второстепенна роля. Големите звезди са били предназначени за летците-бомбардировачи и всички са се натискали да бъдат такива. Конструкторите са зарязали създаването на изтребители за сметка на създаването на бомбардировачи. Сигурно си спомняш, че през средата на 30-те години най-добрите изтребители в света са били съветски - И-15, модификациите му и И-16. След това обаче развитието им спира чак до войната, когато изведнъж почват да се появяват Як-ове, Миг-ове и Ла-та.

За сметка на изтребителите са създадени и строени всякакви бомбардировачи и щурмови самолети, като се е наблягало не толкова на аеродинамичните им качества, колкото на простотата на производство, надеждността и бомбения товар. Суворов пише за Су-2, който ако е нямало кой да му пречи, е можел да бъде най-лошия кошмар за немците. Нещо като Ю-87 за враговете на немците.

Всъщност, Германия воюва точно по този начин - внезапен удар по летищата, след което смешни самолети като Ю-87 просто съсипват противника. Като няма кой да им пречи... Когато обаче срещу тях има изтребители, загубите им са толкова чудовищни, че просто спират да ги използват. Примери колкото искаш - и в битката за Англия, и в СССР след заякването на съветската авиация и насищането на войската с опитни летци-изтребители и подходящи самолети.

А в началото на войната просто не е имало кой да се озъби на немците. Затова и са си развявали байряка на воля. Защото какво като имаш 20000 самолета, които просто не са правени за въздушна война. И какво като имаш армия от летци, които никога не са виждали въздушен бой, дори на тренировка. А излетиш, а са те свалили. Виж, ако ти удариш пръв ...

За Жуков си прав. Всъщност, още не мога да схвана как се случили тези изцепки. И не са само Ржев и Харков. Берлин, края на войната - същата работа. Половин милион убити руснаци за завладяването на някакъв шибан град, който на всичкото отгоре е щял сам да падне след един месец. Не знам. Точно тази част на психологията на руския генералит никога няма да схвана. Да знаеш, че момчетата ти ще бъдат избити, ама да си правиш сметка, че и противниковите сили намаляват. И понеже нашите са повече, какво ни пука - в крайна сметка ще победим...