Не бих искал да боравя с категории "низше" и "висше". Обаче факт е, че светът, който познаваме, добър или лош, е резултат от усилията на уседнали народи. Най-ярък пример за номади са монголите. И след своята колосална империя Чингисхан, по рождение Темучин и внуците му като знаменития Бату (руснаците са го запомнили като Батый) са оставали само паметта за ужасните им нашествия, при които те са опустошавали всичко, без да построят нищо.

Във византийските хроники, специално в "Стратегикона" на император Лъв (не му помня номера), се посочва типичното поведение на враговете на Византия: славяните превземат крепост, грабят, палят и се оттеглят в горите, печенези - също, тия, ония - пак. Обаче за българите пише, че като превземат крепост, те първо броят пленниците, назначават им откуп (който няма богати роднини си го отработва) и започват да ДОСТРОЯВАТ крепостта по свой вкус.
Естествено, не цитирам дословно, защото файловете на архива ми са вкъщи, а сега съм в офиса.
Българската войска в онова време обаче е предимно конна и няма обоз. Император Лъв посочва подробно въоръжението - САБЯ (чисто кавалерийстко оръжие), копие, сулица, малък щит - лека конница. И така нататък. Не ми се пишат подробности, но в момента не цитирам дори свободно Петър Добрев.
Накратко - древнобългарската армия се е държала като номадско племе, подвижно и необременено. Но поведението на същата войска при превземане на някоя твърдина рязко се различава от поведението на номадите.
Моите уважения към мнението ти, най-вече защото се съмняваш в дадена теза. Обаче за да стане съмнението един добър инструмент за натрупване на знания, добре е да подлагаш и това, което знаеш, че е вярно, на съмнения - да го тестваш един вид. Пробвай, на мен ми помага.