Д-р ГАНЧО ЦЕНОВ
Историкът, който продължи делото
на Г. С. Раковски
След многогодишни проучвания в секретния архив на Ватикана и
други европйски хранилища на древни документи Д-р Ганчо Ценов
установява, че:
Българите са стари поселници на Балканите, много преди Христа;
Българите са създатели на една от най-древните култури в света;
Българите са най-старите християни в Европа, покръстват от апостолите Павел и Андрей;
Цариград е български град, създаден от тях;
След първата си книга "Праотечеството и праезикът на
българите" - 1907 г., през 1910 г. Д-р Ганчо Ценов издава
капиталния си труд "Произходът на българите и начало на
българската държава и църква", с която кандидатства за
доцентура в Софийския университет.
Едва ли авторът е предполагал, че с този свой труд ще стане най-оспорваният и злобно отричан учен и в съгцото време ще положи основите на своето безсмъртие като историк.
Опонентите му, всред които нека не спестим името на професор Златарски, го назовават "агент на българското военно министерство". "О, времена, о, нрави!"
Имах възможността лично да го познавам, като наш далечен сродник. Изключително толерантен и търпелив човек, широко лице, излъчващо топлота и сърдечност. Помня го като усмихващ се човек. А неговите колеги, безсилни да го оборят със сериозни аргументи, прибягваха до хули, нямащи нищо общо с научната мотивация. Най-после търпението на този добър човек свърши и той заведе дело за публична обида пред Софийския окръжен съд, в средата на 30-те години. Назначената тройна експертиза от историци заключава, че тезата на Д-р Ганчо Ценов за произхода на българите е вярна. По тогавашния наказателен закон за публична обида се е предвиждало тежко наказание – лишаване от свобода. Благородният човек и учен, пред тази заплаха за хората, които са го хулели, оттегля пред Съда тъжбата си и заявява: "Това мие достатъчно. Друго не искам. Никого не желая
да пратя в затвора, оттеглям тъжбата си!"
След Девети септември 1944 г., най-черната дата в новатани история, проф. д-р Ганчо Ценов бе обявен за "фашист и великобългарски шовинист ". Книгите му са забранени и заключени в секретните архиви на Народната библиотека, тази на БАН и другаде.
Но не се гаси туй, що не гасне! След 10.11.1989 г. нова вълна
историг^и продължи делото му. Много от неговите научни
постановки намериха потвърждения, а неговите полувековни
дирения и публикации започнаха да се използват като аргументи в техните трудове. Учудващо е обаче, че само мащина споменават източника на своите доказателства, а именно - проф. д-р Ганчо Ценов. Така или иначе, неговото име сияе вече все по-силно в небето на Българската историческа наука. Чест е за Видинския край, че д-р Ганчо Ценов е роден през 1870 г. в с. Бойница - Кулско-Видинска област. Завършва история с един от първите випуски на Софийския университет. За кратко е учител в мъжката гимназия във Видин. С конкурс постъпва в Културното отделение на министерството на войната, което през 1898 г. го изпраща на двегодишна специализация в Берлинския университет за проучване на старата българска история. Вработата му помага владеенето не само на няколко западни езика,
но и на староеврейски, старогръцки и латински. Той прави своите епохални открития не само защото чете и проучва документите на оригиналните им езици, но и загцото притежава рядко аналитичен и същевременно синтетичен ум и изключително логична мисъл. В Берлинския университет той защитава блестяща докторска дисертация, посветена на прадревния произход на българите.
Неговата съпруга, германка по произход, предоставила
огромното си богатство за научните изследвания на своя съпруг, идва в България, за да напомни за неизплащаната негова законна пенсия, за да подсети, че Родината му дължи поне зарегистрирано признание заради това, че е посветил целия си живот на нейната история.
Но тя си отиде унижена и недоумяваща как е възможно да се пренебрегват заслужилите граждани в една страна!
Бедна Госпожо Ценова, през 1949 година тази България не
беше България на Вашия гениален съпруг!
Здравко ДАСКАЛОВ