Здравейте,

Съгласен съм с Борис.
Смятам, че е полезно да се направят някои напомняния, които изхождат главно от здравия разум.
1. Високоразвита търговия има сама в държавите, на чиято територия се намира крупен търговски център, на който се извършва сериозна по обем и асортимент обмяна на ценности. В нашата част от света, такова средище, и досега, е Константинопол - Истамбул. Никой град, намиращ се в радиус от 1500 километра не може да се похвали дори със сравним оборот на ценности, защото големият пазарен център "засмуква" търговията към себе си и търпи само зависими сателити. Доколкото сравними като търговски оборот градове се днес намират в Германия и Русия, границата на зависимия от тях търговски обмен минава далеч от България и затова влиянието на Истамбул като търговски център у нас е много силно. Напомням, че при създаването на българската държава, тези търговски центрове не са съществували и в цяла Еврома, когато се е кажело "Градът" се е разбирало Константинопол. И изведнъж, на някакви 500-600 километра, навътре в сушата, в земи, представляващи предмет на териториален спор и оградени от бойни полета (фронтовата линия не е очертана, но цяла Тракия и източните старопланински проходи са зона на бойни действия) се заражда крупен търговски център???ІІІ??? Сега, Добрине, си представи, че си един средновековен търговец, който иска да си продаде стоката и си мислиш: "Дали да наема кораб до Константинопол, да разтоваря на пристанището, където има добре уредени складове, и да продам стоката на местните комисионери (или, ако имам късмет, направо на епарха), така, че да мога да си тръгна веднага с парите или трябва да я закарам до Одесос, където да платя имперско мито, после да натоваря стоката на каруци, да преодолея блокадата, да платя българско мито и да закарам кервана на 5 дневни прехода навътре в сушата, в укрепения лагер Плиска, където, за да дойде някой да ми я купи, трябва да преодолее същите препятствия, че после и да ми изнася стоката по същия път. Очевидно, такъв бизнес-план противоречи на всякакъв здрав разум, та дори и да е правен преди хиляда години. Тогава, трябва да приемем, че към България са се отправяли само тези стоки, които са били заръчани за покупка на място т.е. каквито и тържища да е имало, те са били от чисто местно значение и най-важно - държавата е можела без тях. Виж, държавата очевидно не е можела без тържището си в Константинопол и затова преместването му не е било само повод, но и причина за война, защото загубите от товма преместване са били огромни, дори и без да се разглежда въпроса за международния престиж.
2. Контролът над определен участък от търговски път не прави една държава търговска, нито един народ - търговски. Приходите, в този случай идват от митни сборове на транзитните мита - тези държави са "митнически държави", а не "търговски държави". За да въртиш търговия, в средните векове са нужни оргомни за онова време градски центрове, с добре уредена инфраструктура (пътна, складова, търговска и финансова). Това са били огромни за времето си инвестиции, които са изисквали и характерна градска култура от населението. Обратно - за "митническа държава", е била необходима само добра военна организация и да легнеш някъде на пътя, откъдето не могат да те изпъдят и да събираш мита (в пари) или да конфискуваш изцяло или частично преминаващите стоки, ако не се платят. Конфискуваните стоки, наред с местното производство не могат да формират тържище, но добре се продават в Константинопол (като във всеки космополитен пазар, там не е важно кой си, а какво и колко продаваш).
Въпрос с крайно повишена трудност: Какъв тип е имала Първата българска държава?
3. Кои са били районите на високоразвито земеделие през ранното средновековие и защо? (ако знаете).

Съжалявам, момчета, но нашите днешни пристрастия нямат отношение към събитията от далечното минало.
И на мен ми се иска да беше Цезар българин, ама не е. Сигурно е за добро.

Хайде бъдете живи и здрави.