Може би страдам от либерални уклони, но за мен наличието на строго регламентиран търговски обмен не означава наличието на СЕРИОЗЕН обмен. Именно четейки П. Добрев (необикновеното и необясненото; "вулгаризираната" версия на предишните му книги, единствената налична в библиотеката в UCLA, поръчал съм си онази за календара специално от Бъркли, ама все едно дисертация ще пиша...), ми дойде желание да възроптая срещу призраците на българската търговия.

Дунавска България:
1/ договорът на Тервел всъщност представлява натиск от негова страна Византия да не допуска внос на стоки от България, които дане са минали през неговата хазна; това със сигурност е ограничило търговския обмен (колкото и на историци, включително и Гюзелев, да се опитват да видят обратното);
2/ преместването на българското тържище през 893 г. е било удар за България, но явно не и за Византия, щом е могла да си го позволи; защо ли ми напомня за настоящето, когато Евр. съюз може да ни друсне какви ли не квоти и мита без страх от ответни мерки (навремето Симеон поне е могъл да събере армия, ами сега...); ако сме били толкова голяма търговска сила, защо просто не отговорихме с преместване на византийското тържище да речем от Преслав в Дръстър, ами трябваше да обсаждаме Цариград? Личи си, че Симеоновите разбирания за търговията не са били много по-различни от тия на Заберган.
3/ че владетелят е разполагал с пари, спор няма, че е плащал на войската си с пари, пак, но дали тия пари са се въртели из страната или са били източвани еднопосочно обратно в Цариград? аз отдавна любопитствам какво ли пише в онази мистична, първа книга на Добрев, писана много преди да стане "звезда"; най ми е любопитно как изобщо формулира идеята за плащането на данъци от българското селячество/занаятчийско/търговско съсловие и т.н. Мен са ме учили, че по времето на цар Петър данъците са били една крина жито, едно гърне мед и един аршин сукно... Дали не са ме учили, защото единсдтвеното свидетелство в тая насока е АПОКРИФЕН текст (???); интересно, че Борис се сетил да пита папата дали жените могат да носят гащи, ама нищо не се сетил да попита за десятъка...
Не ме разбирай, че се усъмнявам в самата идея за плащане на дан на царя, ама определено се съмнявам, че могат да се правят паралели с Византия или други страни.
4/ Светослав и Малкият Преслав.
Въодушевени от това ЕДИНСТВЕНО по рода си свидетелство за БЛАГОДЕНСТВИЕ в Първата българска държава, дори и ретроградни учени от ИФ на СУ никога не са оспорвали ОЧЕВИДНИЯ анахронизъм на известието. Питам аз: как точно сме внасяли сребро от Чехия в средата на 10-ти век??? Когато между нас и тях са вилнееели маджарите, от които цяла Европа е треперила и които (за разлика дори от викингите) не са давали, ама никакъв признак, че смятат да преосмислят отношенията си с околния свят. Ние един маджарски набег сме били неспособни да спрем по онова време, а ще водим търговия по Дунава с Чехия и Унгария (да не говорим, че за ДЪРЖАВА Унгария по онова време е рано да се говори, както и за Чехия - мисля, че вече Бохемия се е била отделила като княжество, но със сигурност не е била в положение да поддържа контакти с далечни страни като България).
Ще възразиш, че прословутата солна блокада на Великоморавия от 850-те години подсказва за съществуващи търговски връзки с централна Европа. Да, но първо тогава още маджарите ги е нямало; второ, солта е в Трансилвания, а как така Малкият Преслав, дето е на източния край на Дунава, ще бъде център на търговията с Централна Европа, изобщо не става ясно.
Къде е обяснението на анахронизма? Ами в простия факт, че ПВЛ е запазена в най-ранен препис от 1334 г. (или там някъде) и че КЪСНИ руски интерполатори са вложили в устата на Светослав думи, изразяващи руската ИДЕАЛИЗАЦИЯ на Първата българска държава (да чете дядо Миню: руснаците не само че не са се опитвали да изтрият всичко българско от този свят, ами на практика сами са развивали като част от историческата си идеология линията на българските заемки). Добрев (и всеки друг на негово място) обаче може да е критичен само с текстове и трактовки, показващи в недостатъчно добра светлина България и българите: там, където се споменава нещо хубаво, пък макар и нереално, най-добре да мълчим.

А това за златката мен, Добрине, ми се чини точно като бабина деветина, ама ако на теб ти харесва метафората, запази я за внуците си.