Хитър Петре, твоят постинг толкова ме зарадва, че не се сдържам, ами подскачам на стола си и потривам ръце от задоволство.
Първо, защото е адресиран лично до мен, което няма как да не ме зарадва.
Второ, защото аргументацията, която в този миг (за разлика от други, когато подхождаш по-фактологично някак си) предлагаш, е толкова лесно разгромима, че на мен не ми остава нищо друго, освен да мина като с валяк през рехавите редици на про-величаво-българските ти (логически) доводи.
Не се и съмнявам, че Добрин мислено се тюхка де пък се взе пак тоя Хитър Петър да оплеска работата тъкмо когато дългото мълчание на П.М. (причинено от писане на курсови работи и подобни) създаваше впечатлението, че се е оттеглил като Никифор след пожара в Плиска в дебрите на Върбишкия (да речем) проход.


По долу обобщавам (макар и грубо) становищата, които досегашната ни историография споделяше (ти повече или по-малко - също).

Досегашната историография може и да не е родила нещо крайно умно, но ”задочният” (защото на професората му е през оная работа какво мисли обикновеният простосмъртен) натиск, който упражнявате върху скромната ни историческа академична общност да се разграничи от досегашното, удивително много ми напомня на времената, когато Тодор Павлов четеше дълги лекции (не, ами и Вълко Червенков, и той четеше) как българската историческа наука трябва в бързи темпове да преодолее буржоазните предразсъдъци, да осъзнае класовия елемент в историческото развитие, да преодолее фашистките уклони на някои буржоазни позитивисти и да се вгледа по-добре по посока на така несправедливо пренебрегваните ни славянски корени.

Аз съм съгласен, че българската историческа наука има накъде да се променя, но посоката не е към възкресяване националистическите уклони на буржоазните позитивисти, а към възприемане на “световния опит”. Това, което искате от българските историци, би ги погребало окончателно в очите на колегите им по света (вкл. и в страни като Русия, Чехия или Гърция), и то не за друго, а защото издирването на национални корени в пред-Христовата ера, отдавна е отхвърлено като методологически непостижимо (да не се залъгваш с гръцкия шовинизъм, че е много успешен; където и да стъпи гръцкият професор с фантасмагориите си за величието (и по-важното, континуитета) на гръцката цивилизация, слушателите с образователен ценз се усмихват под мустак и си шушнат на ухо как и французите са същите националисти, но поне го правят интелигентно...) Разбира се, съзнавам, че съществува разлика между читателската аудитория, жадна да чуе каквото й се струва интересно, и академичната общност, която в много случаи ражда изследвания, които самите колеги не четат. Без да се слагам себе си в академичната общност (не и докато не се сдобия с възжажданото Ph.D., за което ще има да почакам още няколко години), трябва да обърна внимание, че колкото и да сте много, вие, “читателите” не сте в позиция да учите историците как да си вършат работата, както и те не са в позиция да ви забранят да си измисляте и размишлявате.

1. Българите не строяли собствени градове – настанявали се във вече съществуващи. (Общото в архитектурата на Плиска и Преслав с градовете им във Волжка и Велика България го игнорираме.)

Това не го приемам като възражение срещу мой аргумент, защото такъв аргумент никога не съм използвал. Но...
А/ пак напомням, че изграждането на волжките градове не е станало по Котрагово време, а няколко века по-късно, може би успоредно с изграждането на Плиска (която пък от своя страна само предпоставено мислено обвързва задължително с Аспарух; и да е от негово време селището, градищата, на които Добрин и всички останали толкова се възхищавате (на които и аз се възхищавам) са най-вероятно от Крумово и Омуртагово време. Дали паралелното издигане на градове свидетелства за обща цивилизация, е спорен въпрос, във всеки случай изисква сериозно “интердисциплинарно” проучване.
Б/ българите определено са се настанили и в доста вече съществуващи градове: Средец, Бдин, Дръстър, Белград на Дунав, Белград на Днестър, Варна, Велбъжд, Охрид, Девол, Срем, Пловдив, Боруй и още много. В сравнение с чисто българските градове тези са доста повече. КОЕТО мен ме навежда на мисълта, че Плиска е построена ИМЕННО от държавнически съображения като част от издигане в култ на българския владетел. Но това не е съществена дискусия.
В/ По-скоро трябва да се има предвид, че по това време подобни по функции градове се издигат из Панония, Моравиите, Силезия, баш Полша, и т.н. Да се твърди, че българите са превъзхождали с нещо съществено другите нехристиянски народи в Източна Европа, е донякъде преувеличително.

2. Българите нямали своя развита армия и командване – наемали чужди военачалници.
Хитър Петре, ще ми се да мисля, че това НЕ е реакция на моето споменаване на Хамбарлийския надпис в дискусията с Добрин. Първо, Хамбарлийският надпис е реален факт за разлика от приказките от 1001 нощи за това, кой бил спрял Александър Македонски. Второ, като че ли нищо не си прочел, защото ИЗРИЧНО споменах, че това не са НАЕМНИЦИ, а ПОДАНИЦИ, т.е. че в българската държава са живели завиден брой ромеи с християнски имена, които са се издигали на високи командни позиции.

(Забравяме кой напердаши Чингиз Хан, кой, току що основал дунавска България опуха над120 хилядна арабска войска обсадила Константинопол и какво пише епископ Енодий на готския крал Теодорих за българската военна мощ, за това кой спря Александър Македонски преди това няма да говорим, че е доста далеч във времето)

Ти пък забравяш за конската тор, която Никифор Фока изпрати на Петър; за това, как Аспарух бяга да се спасява от хазарите, за това, как Константин V десетина пъти прави на мат и маскара българската конница; за това, как руси и маджари минаваха транзит през България през целия 10-ти век, докато Светослав не реши да отскочи до Преслав; за това, как в крайна сметка ВИЗАНТИЯ ПОКОРЯВА БЪЛГАРИЯ СЪС СИЛА, и то на два пъти. Да се изтъкват военните успехи в един или друг момент е най-глупавият (буквално питекантропски) национализъм, защото веднага се налага въпросът какъв е трайният резултат от военните победи и не бива ли именно в способностите да се надживяват ПОРАЖЕНИЯТА да търсим истинските основи на цивилизацията. Историята сочи стотици случаи, в които нискоцивилизованите печелят победата (виж случаите с монголи, татари, турци и прочее; Добрине, ти обаче да си траеш, да не вземеш да прибавиш и римските легиони към тях, че ще се разфуча като фурия!!!)

3. Българите нямали своя култура (традиции, обичай и прочее.) – всичко е заимствано от заварените траки или от съседите гърци.

Това също не съм го писал, но се налага тъжният извод, че огромната част от нашите запазени (т.е. навреме записани, защото за “запазени” обичаи все по-трудно може да се говори) обичаи не са наследство на прабългарите, а на античните жители на страната, както и обмен със съседите в по-нови времена. Именно това ме кара да приема, че в крайна сметка културното наследство на Аспаруховите и Крумови българи се е стопило, и че АКО ТЕ НАИСТИНА са били представители на велика цивилизация, то тогава НИЕ, съвременните българи НЕ СМЕ ТЕХНИ НАСЛЕДНИЦИ, а само сме си присвоили името им. Избирай: велика цивилизация или извънбрачен статут...

4. Българите нямали своя писменост - въвели леко променен вариант на гръцката. (Това руническата понеже не я разбираме, я задраскваме, а това че глаголицата като я погледнеш първата асоциация е за индийска писменост го прескачаме.)

Руническата писменост представлява сбор от няколко знака с неясен, вероятно заклинателен смисъл, които не сме разчели и които със сигурност не можем данаричаме писменост. Всъщност не ми е ясно кой кръсти тия тагми “руни”. А това за индийската писменост, го кажи на детето да го разправи на връстниците в яслата, да се посмеят.

5. Българите едва ли не и език нямали – всички думи в речника им са или от славянски или от гръцки или от тюркски произход. От български – нито една.

Все по-ширещата езикова неграмотност на съвременния българин наистина внушава на все по-голям брой хора, които освен английски друг език не са сядали учат, че а/ протославянският и руският език са идентични; б/ че щом някоя дума я няма в руски я, значи е слявянска; в/ че щом не е славянска, значи е българска (а това, че най-често се оказва гръцка, го подминаваме просто защото гръцки не говорим; какво ли остава за влашките и турските думи...)

Но аз така и не многа да разбера смисъла на цитираното изречение. За кои ”българи” говориш? Ние, съвременните българи, си имаме много добре разработен език, който сме наследили от старобългарския на Кирил и Методий, и сме доразвили през вековете според нуждите и възможностите си. Ако ли пък намекваш, че старите българи са нямали собствен език, не си прав: вероятно са имали, но той се е изгубил и вече никой не го говори.

6. Българите били номадско сиреч нецивилизовано племе (за стройната държавна организация и за най-точния календар известен на човечеството - българския няма да говорим понеже не знаем как да го обясним).


Първо, нека пак да обясня, че ако използвам думата цивилизация в по-общия смсъл на общество с достатъчно самобитна и пълноценно развита култура, то това, че един народ води номадски живот не значи, че е нискоцивилизован (това, вие го твърдите, не аз). Просто се налага да ви напомням, че отричането на номадския период в българската история, е безумие, сътворено от предразсъдъци (много е срамно да си номад, значи; как пък евреите три хиляди години не ги досрамя, че по Мойсеево време точно такива са били).
Второ, най-точния календар на човечеството можете да си го заврете в гъза. КАКВО всъщност знаем за българския календар? С какви данни разполагаме, че да определим точен ли е или не? Колко документа имаме с цитиране на бълг. календар? А: Именника, Б: приписката на Тудор Доксов; В:???

Ако възприемаш за доказателство подобни текстове като следния:
Така всеки член на древнобългарското общество можел самостоятелно да води отчет за изминалото време. В древнобългарското летоброене има периоди от време равни на 3, 10, 12, 17, 19, 21, 30, 47, 50, 53, 300, 600, 4332, … древнобългарски години, срещащи се и като множители, и като интервали от време. Най-продължителният от тях се равнява на 6328 древнобългарски години.Отбелязан е във фрагментарния надпис на кан Омуртаг и се отнася към 823-та година от новата ера. Той представлява 14 реда текст, навярно заключителна част от договор, сключен между Дунавска България и Византия. Надписът е издълбан с хубави букви върху мрамор и по всяка вероятност произхожда от столицата Плиска*. Ето какво е записано в него:“[…на владетеля] името е [Омуртаг кан ювиги]. Годината от появата на истинския бог бе 6328. Принесоха жертва и се заклеха за вписаните в книгите [взаимни договори]…” Това историческо свидетелство може да се приеме за доказателство за ранните начала във времеизмерването по българския календар. Според изчисленията на големия български историк проф. Васил Златарски това начало се отнася към 5 505 г. преди новата ера. В този смисъл можем да пресметнем, че предстоящата 2001 година след рождението на Христа всъщност се явява 7 506 г. от началото на древнобългарското летоброене. Така Българите се нареждат сред народите с най-древно времеизмерване – показателен факт за тяхната изначална цивилизационна закваска. акад. Д. Мишев – БАН
... значи нещо ти куца в образованието.

Само много неграмотен човек може да си помисли, че в този надпис става дума за каквото и да е друго летоброене, освен византийското, което поставя Сътворението на света е според византийската традиция не 5505, а 5508 години преди Христа, а годините не ги е смятал дълбокоуважанвият ми прадядо Васил Златарски, ами ги има в университетските наръчници по средновековна хронография.Това, че така предаден текстът, създава впечатление, че имало някакъв друг Бог, освен християнския, е очевидно следствие от развинтената фантазия на българските инженери с академични титли и хоби старата история, които се впускат в дебрите на превеждането на гръкоезични надписи, все едно са ставали и лягали с Платон.

Напротив този надпис ЯВНО идва да покаже, че българите ИЗОБЩО не са се доверявали на своя си календар, ами са ползвали ромейското летоброене, което някак има връзка с по-горните мои твърдения за ромейския елемент в българското общество през 9-ти век. (А това, че Тервел е молел Богородица да го закриля, естествено е само иронична метафора на древни български религиозни схващания)

Тия от Юнеско да не държат библиотека от старобългарски хроники, дето само на нас не ни ги дават. И ако календарът е бил толкова точен, защо сме се отказали от него? Виж заключението по точка четири.

Именникът, който е най-сериозният документ в полза на собствения българския календар, не сочи кой знае каква феноменална прецизност: Авитохол бил живял 300 години, Ирник 150 и толкоз. Преди това историческото минало е било мъгла.

7. Българите не са били многобройни, а били малко тюркско племе претопило се в славянското море (създадените 5 български държави го премълчаваме).

За създаването на пет български държави бе достатъчно даже не и едно племе, ами един-единствен болен мозък – този на г-н Добрев, така че самото основане на държавата не предполага задължително голям брой българи. Вандалите си създадоха доста солидна държавица, а са били едно 50-100 хилади души; аварите- също; вестготите –ите. Това, че българската държава СЕ СЪХРАНИ, е именно следствие от нейното развитие и ПРИСПОСОБЯВАНЕ към средата. Ако аз все пак съм съгласен с далеч по-големия брой на българите, които са се прехвърлили наг от Дунава, то е, защото археологията навежда към подобни заключения. Но тогава се налага отново въпросът: защо, след като численото мнозинство само по себе си престава да бъде обяснение, страната се славянизира? Очевидно защото славянският цивилизационен принос не е бил толкова нищожен, колкото на българистите им се иска.

Тук ми иде да напиша: Абе имало ли е изобщо такова нещо като българи?
Не ти ли се струва Борисе, че нещо тук просто не е наред?

Българите, които на вас ви се присънват като неизменна етническа реалност, която се е лашкала по степи и гори, морета и реки и се е запазила, ми се струват също толкова нереална общност, колкото македонците, елините, римляните на север от Дунава (разбирай румънците) и други подобни жилави етноси, дето само допреди двеста години не са знаели как да се нарекат.

Как така българите успяха да просъществуват поне 2500 години и то не като някакво племе, а като държавотворен народ?

Ами с три думи: не са успели.

Колкото и парадоксално да ти изглежда, нашият етноним се запазва, защото византийците свикват да наричат Мизия и Македония България, а оттам местното население се оказва българско. Теофилакт Охридски сам няма да си повярва колко е допринесъл за запазване българския етноним и съответно българската национална свест.

Познати са и империи съществували кажи речи колкото един човешки живот. Изчезваха защото им липсваше по нещо от изброените по-горе. А българите останаха и май са единствения съвременен народ който може да се похвали стова. Как е възможно това, ако всичките тия нямания по-горе са верни?

Празни разсъждения.

Почвам да си мисля дали пък българин не е длъжност. Българин = управител. Българи да са наричали тогавашните мениджъри, от школата Дуло.

В същия ред на мисли може да се окаже, че значи и далеч по-нелицеприятни длъжности; хайде да не гадаем.

И това, че ни има днес е благодарение на умението им да управляват сбирщината от племена всякакви.

Нашата история е неизчерпаем източник на сведения за УСПЕШНИ управнически решения и непоклатими държавни традиции. Само би ли ми споменал коя от тия традиции присъства в модерна България?

Ами в тоя ред на мисли не започвашли сам да си мислиш, че семести не толкова народът, колкото етнонимът?

Във връзка с това преместване на държавата съм си мислел и следното: Когато една империя стои на едно място всичко което тя създаде си остава там. Когато Се мести се мести само каквото може. И при това местене се губят много неща.

Проблемът е, че самото съществуване на знанията, които евентуално са се изгубили, е непотвърдено от каквито и да е докaзателства.

Мисля си, че това е много важен момент при отговарянето на някои въпроси. С едно такова местене могат за се загубят много от знанията, традициите, уменията. Едно такова местене също неминуемо води до срещи с други цивилизации и процента на поемане от тях е много по-голям, отколкото ако държавата си стои на едно място. Това ми се струва е една от причините днес науката да не разполага с много информация за българите.

Мислел съм и върху това: От основаването на Дунавка България до идването на Османците тя е не просто някаква си дива племенна държавица а напълно равностоен съперник на Византия. Двете държави до самия си край не могат да се наложат една над друга. Има временни превеси ту на едната ту на другата, но никоя не успява да унищожи съперника си.

Виж, Петре, знаеш ли как ще започнеш да проумяваш, че всичко това е вятър? Седни да правиш сравнения между Първото и Второто българско царство: изкуство, архитектура, именна система, право, градска мрежа, абе всичко, за което се сетиш. Така ще разбереш, че ВСИЧКО онова, което е било типично българско (титулатура, календар, тагми, квото си харесаш), ВЕЧЕ го е нямало през 12-ти век. Като осъзнаеш това, ще започнеш да прозираш, че всички тия приказки за пренасянето на цивилизации са врели-некипели. 150 години липса на държавност бяха достатъчни да се забрави всичко, което е състатвлявало облика на българската държава през 10-ти век, и то при условие, че българите са живели на същото място. Как тогава очакваш да се пренасят цивилизации от едно място на друго?


Ние знаем всичко за славяните, всичко за траките (и институти си имаме), а за онези, чието име носиме през векове и континенти знаем нищожно мало

Блажен си ти, че знаеш толкова много.
Басирам се, че за славяните знаеш, че стоят със сламки в устата в блатата и чакат византиеца да мине, че да го пречукат;
Че за траките знаеш... Какво всъщност знаеш за траките?

Поздрав

А разсъжденията ти за Коледа са меко казано безумни.