|
Здравей,
Познаваме общо взето позициите, които защитаваме, така, че тук не ми се ще да задълбавам в нов спор. Само искам да споделя някои размисли.
По долу обобщавам (макар и грубо) становищата, които досегашната ни историография споделяше (ти повче или по-малко - също).
1. Българите не строяли собствени градове – настанявали се във вече съществуващи. (Общото в архитектурата на Плиска и Преслав с градовете им във Волжка и Велика България го игнорираме.)
2. Българите нямали своя развита армия и командване – наемали чужди военачалници. (Забравяме кой напердаши Чингиз Хан, кой, току що основал дунавска България опуха над120 хилядна арабска войска обсадила Константинопол и какво пише епископ Енодий на готския крал Теодорих за българската военна мощ, за това кой спря Александър Македонски преди това няма да говорим, че е доста далеч във времето)
3. Българите нямали своя култура (традиции, обичай и прочее.) – всичко е заимствано от заварените траки или от съседите гърци.
4. Българите нямали своя писменост - въвели леко променен вариант на гръцката. (Това руническата понеже не я разбираме, я задраскваме, а това че глаголицата като я погледнеш първата асоциация е за индийска писменост го прескачаме.)
5. Българите едва ли не и език нямали – всички думи в речника им са или от славянски или от гръцки или от тюркски произход. От български – нито една.
6. Българите били номадско сиреч нецивилизовано племе (за стройната държавна организация и за най-точния календар известен на човечеството - българския няма да говорим понеже не знаем как да го обясним).
7. Българите не са били многобройни, а били малко тюркско племе претопило се в славянското море (създадените 5 български държави го премълчаваме).
Тук ми иде да напиша: Абе имало ли е изобщо такова нещо като българи?
Не ти ли се струва Борисе, че нещо тук просто не е наред?
Как така българите успяха да просъществуват поне 2500 години и то не като някакво племе, а като държавотворен народ? По своя път той не унищожаваше, а правеше държави, наричани при това от всички историци (без нашите интернационалисти естествено) империи. На науката са известни десетки, ако не и стотици племена споменати някъде от някого и изчезнали: Хуни, авари, хазари, печенеги... Познати са и империи съществували кажи речи колкото един човешки живот. Изчезваха защото им липсваше по нещо от изброените по-горе. А българите останаха и май са единствения съвременен народ който може да се похвали стова. Как е възможно това, ако всичките тия нямания по-горе са верни?
Почвам да си мисля дали пък българин не е длъжност. Българин = управител. Българи да са наричали тогавашните мениджъри, от школата Дуло. И това, че ни има днес е благодарение на умението им да управляват сбирщината от племена всякакви.
Наскоро си мислех за разликите между Българските и другите империи от онова време. Няма спор в това, че империите не са еднонационални или едноетнически държави. Нито Рим нито Византия нито България. Обаче виж какво се получава. Всяка империя когато загива като такава, народите съставлявали я, разните там федерати си остават на мястото което са обитавали. И е логично. Няма да седнат сирийци, египтяни или евреи да се се местят със свиването на Римската империя. Те си остават по места. А и ядрото на империята не се е местело може би поради факта че тези империи са се изграждали по-скоро около някакъв космополитен център като Рим или Константинопол, а не около някакъв етнос. Да обаче с Българските империи нещата са точно наопаки. Когато условията на съществуване станат невъзможни държавата се мести. Отначало в Европа, после от Велика България към Волжка и Дунавска. И се мести с народа си. Това е нещо уникално. На мен поне не ми е известен друг такъв случай. Логично е да се предположи, че разните народи които са се чувствали не част от българския, а само са били привличани от законноста, уредеността, напредъка на държавата в такива моменти са си оставали по местата, както това е ставало при всички империи, но това само потвърждава другото, че в местенето участва точно определен народ или група от много близки народи които не просто като скакалци ошушкват по пътя си всичко, а строят държава.
Във връзка с това преместване на държавата съм си мислел и следното: Когато една империя стои на едно място всичко което тя създаде си остава там. Когато Се мести се мести само каквото може. И при това местене се губят много неща. Мисля си, че това е много важен момент при отговарянето на някои въпроси. С едно такова местене могат за се загубят много от знанията, традициите, уменията. Едно такова местене също неминуемо води до срещи с други цивилизации и процента на поемане от тях е много по-голям, отколкото ако държавата си стои на едно място. Това ми се струва е една от причините днес науката да не разполага с много информация за българите.
Мислел съм и върху това: От основаването на Дунавка България до идването на Османците тя е не просто някаква си дива племенна държавица а напълно равностоен съперник на Византия. Двете държави до самия си край не могат да се наложат една над друга. Има временни превеси ту на едната ту на другата, но никоя не успява да унищожи съперника си. И това противостоене продължава векове. Това най-малкото означава, че за да не позволиш на една империя да те унищожи, при това когато си нейн непосредствен съсед ти си точно толкова развит колкото и тя.
Накрая и това: Мисля, че на базата на това абсолютно подценяване и отричане на българския елемент което цареше досега в историята ни е напълно нормално днес младите хора и историци да отделят главно внимание именно в това направление – българското. Ние знаем всичко за славяните, всичко за траките (и институти си имаме), а за онези, чието име носиме през векове и континенти знаем нищожно мало. Не намирам абсолютно нищо ненормално в това, че хората сега задавайки си въпроси породени от новопоявяващи се факти и установявайки меко казано – пробойни в досегашната историческа догма се ориентират в посока търсене и изследване на българския корен. И няма нищо неестествено, че това става за сметка на досегашното. Изобщо, дали на някого това ще се стори отиване в друга крайност е нещо субективно. Има едно неизследвано направление в българската история и очевидно, че в предстоящите десетилетия хората ще говорят повече за българи, отколкото за траки и славяни. Едва тогава ще може да се каже доколко сме българи, доколко славяни, доколко траки. Доколко имаме нещо свое и доколко сме взели от другите.
Поздрав
ПП
По-долу в един постинг беше писал за Коледа. Да ти кажа честно обяснението на професор Венедиков за произхода на думата е меко казано неубедително. Звучи като, че някакви маймуни чули хората да правят нещо и почнали да подражават. Първо не трябва да се забравя, че това предположение е изказано във време когато априори се приема, че е налице славянско море асимилирало “полудивите” българи: Като не се намира задоволително обяснение в славянското направление и е прието, че няма българско се търси някъде навън.
Освен това България макар и да е достигала до гръцките морета все пак това не е било за много дълго и не е обхващало кой знае какви територии за да се приеме, че “айде в морето, айде в морето” може така лесно да се попие. На всичко отгоре чак така да се попие, че и да се пренесе до Дунав при тогавашната затвореност на обществото обусловена от липсата на средства за масова комуникация - нещо не ми звучи никак сериозно.
Лично мнение.
|
За Борис (бивш П.М.): нЕкои логически съображения
