Това за евреите - прабългари го прочетох някъде тук, в клуба. Доказателствата са подобни в началото на твоите но има продължение - с такъв произход се оказват "европейските" евреи. Не се съмнявам, че можеш да го докажеш, нали затова го подхвърлих.
За противоречията (не го възприемай като заяждане) наистина си противоречиш. Не ми се вадят цитати от латиницата, но много често за доказване на сегашно твърдение използваш нещо, което страстно си отричал някъде другаде. Сега не съм в заяждащо се настроение, а и мисля, че не заяждането е най-важното, но един акуратен читател би могъл да те обори само с внимателно прочитане и подходящо представяне на предишни твои изказвания, без дори да спомене нещо допълнително. В конкретния случай с извадения текст и въпроса "къде виждаш противоречието" - очертал съм го в извадения от тебе текст но с пропуснатите преди него пасажи. Може би не си ме разбрал, защото търсиш отрицание в смисъла на пасажа. Там нищо не отричам, само съпоставям твои предишни изказвания.

"Polskite panove sa nesamneno sashto svarzani s razglezhdania vapros no ne i direktno. Prosto v Polskia ezik dokolkoto si spomnjam Pan oznachava Bog, Gospod otkadeto dumata pan e natovarena sas sashtia smisal kakavto ima i nashata duma gospodar. Dali obache Bog ili pak Pan sa Indo-Evropeiski po proizhod dumi ne znam. Ne znam primerno kakvo gi svarzva s Grckoto teos i Latinskoto deus. Trajbva da vidim kakva e etimologiajta na Polskata duma Pan i dali i tja ne e ranna Iranska zaemka v slavjanskite ezici. Tvarde e verojatno. Aide tolkova zasega..."

Извадил съм този цитат не за да оборвам нещо. По въпоса за заемките доста често се спекулира. Доста често сходни по произношение и смисъл думи в сродни езици се обявяват за заемки от единия в другия. Има и парадокси. През възраждането(а и доста след него) българският е изпълнен с турцизми (действително турски заемки). Естественото желание на българския литературен елит е да се освободи от тях. Заместват ги с руски заемки (и те буквално са заемки също). След по-внимателен анализ на новите заемки от руски, се оказва обаче, че немалка част от тях са български (имам предвид черковно-славянски) попаднали в руския 1000г по-рано чрез писмения български, разпространен в Русия след покръстването и.
И "пан" и "бог" са индоевропейски корени. "Пан" се среща и в древногръцкия със същото (приблизително) значение. "Бог" би могла да бъде персийска заемка в славянските езици, но това не означява, че не е индоевропейски корен. Като спомена за "Latinskoto deus" ми идва на ум смисъла му в славянските езици. "Див" освен днешния му смисъл ничий(за животно) първоначално е имал смисъл на божи(принадлежащ на бога, според нашите съвременни схващания - безстопанствен - ничий) От същия корен и успоредно на латинския са славянските само"дива" и "дева", божествена или принадлежаща на бога(под божие покровителство). Съвсем без повод ми идва и Юпитер, буквално "небесен баща" ама съвсем изместих темата от прабългарите.

You can take the horse to the river but You can't make him drink.