Ст. Стабололов е един от най - видните българи. Роден в Търново 1854 година. Той е седмо от единадест деца. Първоначално учи в Родното си училище, а от 1870 - в Одеската гимназия. Там се свързава с руски революционери и е принуден да напусне страната. Пристига в Румъния, където се запознава с Каравелов и Ботев. Става особено близак съратиник и приятел с последният, даже имат обща стихосбирка ("Песни на Богийва и Стаблолава"). През 1874 след съмртта на Левски е определен за нов главен апастол на ВРО. Постепенно той и Ботев накарват Каравелов да си подаде оставката. Той, Ботев и Драсов на заседание на БРЦК решават да вдигнат скорошно въстание. Стамболов е главен апостол и в Старозагарското (1875) и в Априското (1876) въстание. В първото въстание въстава само неговият окръг. във второто той сваршва относително добра работа.
След Освобожденитео е адвокат, предсетдател на НС, регент, и премиер ма България (1887 - 1894)
Спомага за Съединението на Княжеството и Източна Румелия, придружва Батанберг и е най-успешният министър- предстедател на България, макар да ползва доста авторитарни методи. Неговото правителство основава банки, пораправя пътища и т.н. Същевременно са предприти гонения срещу русофиско настроената опозиция. През 1894 преминава в опозиция. Убит една година по-ъксана, като се предпалага, че Фердинад има пръст в смъртта му, поради големия авторитет на Стамболов.