Докато си се занимавам, пък не мини-мини и ми дадат нещо интересно да скивам . Ето виж и ти (пък и не само ти, де - за всички):



"Културата е обществена молитва. Тя е в хубавата гьлчава и в живия напев, в тъканта на ненадминатата българска багра, във всяка запалена вощеница. Тя е светило, което няма да намери заник, защото само българската държава (според академик Дмитрий Лихачов) е държава на Духа!
Предшестват ни племена и народи, славянският род е тук, но няма идея за земя и държава, и доблест за жертва. Прабългаринът носи тази идея. Ето защо, несмутен и победителен, той укротява динамичния бяг на коня, за да „краде" от границите на Византия и в нейната сърцевина да основе това, което славяните и другите племена не можаха да направят - държава! Хан Аспарух с волята на цезаря и с молитвата на жреца направи тук държава, овладя земя, която стана територия на България. Това е изключението!
Наистина, българинът не идва със свое христолюбие или със свое олтарно поклонение пред Христа, но той идва с един едноличен Бог - Танг Ра, нямащ равен в световната история по отношение идеята, че изповедникът му няма други богове освен Него. И Неговата харизма трябва да бъде в главата на хана, за да може да роди тази идея за държава и да овладее земя.
Имаме и един върховен хан и жрец на Танг Ра, с гениалното прозрение да даде бъднина на българската история - равноапостолний Борис Покръстителят, който никога няма да слезе от историческия ни иконостас. Той оставя стратегия за културата. Иначе ветровете щяха да отвеят всичко. Цивилизована Византия два века не можа да ни преломи, но най-лесно се покорява невежеството и неграмотността - това прозря княз Борис. Далновидността на водача е да направи трона си едновременно меч и молитва.

В историческия си път два века България живя с меч и единадесет века - с меч и перо. Не защото сме войнстващи, а защото сме предназначени!
Българският народ в своето велико прозрение не се плаши от съдбата - създава стратегия за култура, след това осъществява стратегия на култура - и изброди векове!

Винаги сме имали една велика повеля - да работим за обикновеното, да страдаме за достойното, да се жертваме за великото, а за Божественото да се учим да възкръсваме!

За обикновеното се работи! Българите ведно със славяните работят в онази неорана нива на националност, която дава семето и на днешното, и на бъдното ни съществуване.
За достойното се страда! Българите сме страдали, но който страда в името на велики идеи, носи идея за развитие. Културата не е рефлекс на мисленето, а душевно развитие. Тя не отразява, а променя.
За великото се жертва! И българите жертват всичко; жертват своята душевност, за да създадат това несменяемо величие в историята ни, невидяно в съдбините на други народи - Златен век на българската книжнина! Това е стратегията на културата, водена от цар Симеон Велики, който осъществява стратегия на експанзията, не на агресията. Така се обранва Божието слово от посегателства и в същото време се внася идеята за универсална българска държава срещу Византийската империя. Даваме на всички славяни писмо и кръщение, поднасяме книжнина на румънците, на сърбите, на руснаците. Докато Борис има стратегия за култура, за да опази светостта на своя народ от асимилация, Симеон дава стратегия на културата!
Можем ли да си представим какво прозрение е било в душите на първите светилници на българската култура! Школи в Охрид и във Велики Преслав, школа след това във Велико Търново... Всичко това е пулсация на неизчерпаемата духовна енергия, пратена за светителство и култура. Ето защо трябва да знаем измеренията на предназначението си - култура, която внушава единение; култура, която носи идея за спасение; култура, която е потреба за историческото ни битие - не днес, а утре! Защото всяко утре става днес!
За божественото се възкръсва! Няма държава като нашата, която седемстотин години да е била в гробница и да е възкръснала. България възкръсва! С идея за историческа задача, с идея за бъдеще, което не се спира пред фатум и страдания.

Величието на българската нация е, че дава простор на своето въображение като идея за култура, която ще се разлисти в Дървото на Мъдростта.
И най-великото, което нашият народ носи в душата си, е идеята за божественост. Тя се изразява във възкресението на една култура чрез избраните чеда на Златния век на българската книжнина. Културната експанзия не само ни опазва, но и създава, и то за по-малко от половин век, една култура на сигурност в това, което сътворяваме.

Второто българско царство оставя голяма книжнина и с повече от век предварва Ренесанса, с който Западът се величае. Ренесансът връща едно старо знание, а българинът прави просветност със своя исихазъм - най-великото мистично християнско учение. Култура с безмълвието! Тя се ражда след покръстването, за да наследи идеята за социално обединение и устойчивост като идея за духовно сродяване. Безмълвната молитва, която Патриарх Евтимий оставя, ни опазва в продължение на пет века. Учението за екстазата подготвя битието на българския народ за отстояване.

Ние бяхме защитата на цивилизацията на Европа срещу инвазията на азиатците! Това е голямата тайна, която народът ни има доблестта да изпълни като историческо предназначение.

Нашето Възраждане е тайна! То възкресява това, което Златният век на българската книжнина създава. И Паисий ще ни върне съзнанието за историческа отговорност: Имахме царе, имахме патриарси, имахме светци!
Така нашата история ражда своите „робски" достойнства - българите бяхме под робство, но никога роби! Ето защо из тези кандила, сложени в душевността на българина, безмълвната молитва го довежда до нещо, което е още един странен белег в световната история - един изключителен феномен, неосъществен другаде в света - Църковният въпрос!

Културата ни е култура на дух, тя не е култура на съображение и ум. Аз винаги ще казвам, че културата не е рефлекс на ума - тя е душевно присъствие.
Днес пак сме не на кръстопът, а на път! Път достатъчно велик да даде нови идеи, защото българският народ и българската държава са духът на света.
Българската духовност и духът на българина имат едно предназначение: да бъдат, а не да имат - това е, което им определя Третото хилядолетие."
из слова ва Ваклуш Толев