|
Тема |
Re: Крепостничество в Осм. имп. е абсурдно [re: dean dimov] |
|
Автор |
lautaro (минаващ) |
|
Публикувано | 23.05.10 00:09 |
|
|
Наистина твърдението, че земята в Осм. имп. е била държавна е напълно вярно. Но почти толкова вярно е и че всичко видимо и невидимо на този свят пренадлежи на неговият създател Аллах. Вярно е и че всички в империята са роби освен султана. Сами разбирате, че така казани твърденията са вярни но се нуждаят от уточнения.
Роби са всички включително и великият везир но е повече от ясно че повечето от свободните в света само могат да си мечтаят за робство като на везира.
Мисля, че принадлежността ни на Аллаха (или съответно Господа) е факт както неопровержим така и неосъществим в един грешен свят като нашия.
Положението със собственоста на земята е същото това за държавната собственост съществува на книга (като при робите) но не се прилага в реалността или по скоро разбиранията за реалното държавно собственичество са съвсем различни.
Собственоста върху земята в Осм. имп. е голям батак но ще се опитам на кратко да разкажа.
Собственноста съществува на три нива (минимум). Най напред собственик е държавата като собственик на всичко. После собственик е специфичният османски феодал, който получава не наследствено владение - тимар, зиамет, хас представляващо доходите от дадена земя, а не самата земя. Да ама спахията (демек феодала) хем почва да гледа на земята до някъде като на своя хем почва да се мъчи да я завещае на синовете си. И на края собственици на земята са селяните, които я обработват и плащат данъци върху нея. Най-ярък пример за държавната и не съвсем държавна собственост е факта, че султана хем е собственик на всичката земя в държавата хем си има и частни имоти.
Това са трите основни нива на собственост върху един и същи имот до 19 в. за най-големите площи земя. Но освен тях има и още вакъф, мюлюк, от 18в. чифлик и др.
Мюлюкът е частна собственост получена пак по заслуги.
Вакъфа е отново частна собственост и приходите от определена земя пренадлежаща често на религиозна или държавна институция.
Чифлика се появява в периода когато войната престава да носи плячка и приходи на спахиите и съответно се превръща в бреме, а не в привилегия. Той е напълно частно владение закупено със собствени средства.
Не знам къде и от кого в Уикепедия е написано, че селяните в Осм. империя са закрепостени. Може пък и да го има някъде. Но видях, че там е дадена доста литература е те там се съмнявам някой да успее да открие такава глупост. В Осм. имп. няма крепостничество селяните не се продават и купуват като в Русия например. Разбира се далече съм от мисълта да сравнявам живота на населението (без значение градско или селско) на една намираща се в средновековието държава в преминаващата през ренесанс, просвещение и буржоазни революции Европа. Пред раята са поставени на първо място икономически (както пред всеки беден човеки), а на второ морални бариери за свободна миграция в рамките на империята. Но на този принцип крепостни селяни и предимно граждани са и всички съвременни българи, които са женени, имат деца и получават заплата под примерно 600 лв..
Далеч съм от мисълта, че темата за собственоста върху земята в Османската империя е изчерпана и ще се радвам ако някой допълни вече написаното от мен. Най-изчерпателния труд по темата (според мен) е на Евгени Радушев Аграрните институции в Османската империя 17-18в.
|
| |
|
|
|