|
Тема |
доуточняване [re: gioni] |
|
Автор |
Пaвeл Cyдoплaтoв (разведчик) |
|
Публикувано | 14.02.10 21:43 |
|
|
Направил съм извадка на "претенциите" за включване на Кюстендилски окръг и Дупнишко към автономна Македония.
“Македонците отделна народност ли са, та не искат да останат в границите на днес съществуващите балкански държави?” Становището за независима Македония няма антибългарска насоченост, защото “не съществува отделна македонска националност, македонските славяни са българи и част от духовното цяло на българската нация, а македонският народ е географско и политическо понятие. С него се определя населението, което ще обгръща бъдещата македонска държава”. [266]
По своя общ произход, съдържание и дух, целящи запазване неделимостта на Македония, автономистката идея и “македонската независимост” не изключват, а предполагат скрития присъединистки мотив. Заложеното програмно становище в устава на ВМРО е с перспективна насоченост. От идеята за “Независима Македония” обаче лъха идеалистически утопизъм. По много причини тя не представлява план за изпълнение, особено във времето след Великия македонски събор.
Разминават се с историческата истина и отразените главно в чуждата литература “факти”, че границата на “независимата македонска държава” включва Кюстендилско и Дупнишко, че целта на събора в Г. Джумая е била да се покаже пред света “македонизирането на македонското битие”, както и недобросъвестните вметвания, че в Петричко е въведен учебен предмет “македонска история”, а учениците и младежите са възпитавани в антибългарски дух. [267]
Четивото е и за онези, които вкарват Иван/ВанчО-не е Ванче/ Михайлов в групата на автономистите.
Факт е, че смъртта на Сталин торпилира процеса на ликвидацията на Тито и не толкова инвазията на просръбската политика на Сърбия към Македония, колкото развихрянето на антибългарската политика на Скопие след 1953 година. Като отношението на Фиромците към България е резултата тъкмо на тази политика.
|
| |
|
|
|