|
Към произхода на названието на англосаксонското кралство Mierce (Мерсия). Myrgingas или *Miercingas. "Езерни" или "гранични обитатели"
В англосаксонската Хептархия съществува кралство, наречено Мерсия/Меркия (Mercia, да не обяснявам как се чете на съвременен английски, че е доста весело ). Териториите му съответстват приблизително на съвременните Midlands. Кралството се покръства относително бързо след мисията на монаха Августин от 597 г. Мерсия съществува като самостоятелна част от Хептархията между началото на VІ и третата четвърт на ІХ в., когато е поделена между Уесекс и викингските нашественици.
В монетите и хартите на владетелите на кралството, както и в Historia ecclesiastica gentis Anglorum на Преподобния Беда и в латинския превод на Англосаксонската хроника се говори за rex Merciorum и regnum Merciae.
Мерсия, както е прието да се изписва названието у нас, е кралство на англите, по-точно на англите сутумбри - названието е географски маркер за англосаксонските владения между реките Темза и Хъмбър. В различни моменти от историческото развитие на Мерсия владетелите й са разделяли кралството на няколко по-малки области: Mierce, Hwiccе, Middel Aengel и пр. В други случаи крале на Мерсия са се домогвали до титлата bretwalda, тоест до положението на хегемон в Хептархията.
Най-разпространената интерпретация на названието на кралството е, че то произхожда от староанглийската дума "mierce", означаваща "граница". В този смисъл Мерсия трябва да е възникнала като постепенно разширяваща се гранична зона между най-ранните англосаксонски поселения и уелските (коренно британските) владения в централната и западната част на Острова. В полза на това мнение говори и действително съществувалото название на част от кралството - именно Mierce.
Същевременно обаче в староанглийската поема "Widsith", запазена в единствен екземпляр от ІХ в. е споменат комитатът (или кралският род) Myrgingas (мюргинги или мюринги). Мюрингите, според текста на "Уидсит", са вероятно част от племето на англите и мюрингски предводители се опитват да спечелят кралската титла в Ангелн, района, обитаван от англите в Шлезвиг-Холщайн до края на V в. Американският филолог Кемп Малоун извежда филонима Myrgingas от "mire", "езеро", основавайки се на изобилието от малки езера в околностите на р. Айдер и Мюрвик-Фленсбургския залив в Шлезвиг-Холщайн.
Един от тримата споменати владетели на мюрингите (и изобщо на англите) от този легендарен период е Offa (Офа), който трябва да е имал определено значение в легендите и историческите спомени на англосаксите, защото името му се среща и в "Беоулф", и в Англосаксонската хроника. Езиковите особености на "Уидсит" говорят, че текстът е съставен първоначално вероятно в VІІ в. (напълно възможно, доколкото скоро след 597 г. англосаксонски монаси започват да се издигат до епископски сан и основават редица манастири, където освен копирането на латински и преводът на староанглийски на богослужебните текстове започва и записването на "саксонските песни", carmina Saxonum).
В 745 г. кралят на Мерсия Етелбалд (716-757) издава харта в полза на абатството на св. Петър, в която се титулува: "ic Жрelbald Myrcna cincg" (буквално: "аз, Етелбалд, мюркски крал"). Това е изобщо първият (или поне най-ранният запазен) официален документ, съставен изцяло на староанглийски. Правописът на титлата поставя под въпрос интерпретацията на Mercia чрез "mierce". А официалният произход на текста поставя вън от съмнение компетентността на скриптора. Самият оригинал на хартата е запазен в Уорчестърския градски архив, което изключва и възможността да става дума за късен препис на текста, повлиян от поемата.
Любопитно е, че приемникът на Етелбалд носи името Офа (крал на Мерсия 757-796) като легендарния владетел на мюрингите в Ангелн. Офа от Мерсия царува дълго като предшественика си Етелбалд, води успешни войни, заповядва издигането на едно от най-големите землени укрепления в Британия - т. нар. Offa's Dyke между своето кралство и Уелс и сече дори златни монети, имитиращи типа на абасидските динари. В случая от интерес е съответствието между титлата на предходника му и названието на легендарния ангелнски род, както и това между името на легендарния владетел и историческия.
Разбира се, за ранносредновековните общества свързването на собствения произход с прочути предци е въпрос на престиж и в конкретния случай може да става дума именно за това - стремеж на мерсийските крале да свържат произхода си с легендарни прадеди. Не е невъзможно и текстът на "Уидсит" да може да се припише на подобни стремежи. В такъв случай появата на "Myrcna cincg" в титулатурата на Етелбалд (както и името на Офа) трябва да мине за влияние на епическата традиция в политическата реалност. Това далеч не е невъзможно, разбира се.
Но трябва да се има предвид и възможността приемствеността между Мерсия и мюрингите да е по-стара и като концепция, и (защо не?) като реалност. При такова положение мюрингите биха излезли от легендите, за да се превърнат в предшественици и основатели на едно от относително значимите ранносредновековни държавни образувания, а интерпретацията на името Mercia може би ще трябва да бъде преразгледана. Още повече, че формата *Miercingas не е засвидетелствана в нито един извор.
|
Названието на англосаксонското кралство Mierce
