|
Напоследък доста често мисля за храна. Вероятно защото ми липсва. Разбирате ли, жена ми наскоро ме подложи на диета, след като намекна (малко некоректно, според мен), че заприличвам на заоблен въздухоплавателен апарат.
Диетата е доста интересна създадено лично от нея – по принцип ми е позволено да ям всичко, което искам, стига да не съдаржа мазнини, холестерол, натрии или калории. Другото условие е да не е вкусно. За да не ме остави да умра от глад, тя отиде до супермаркета и изкупи всички храни, на чиито етикети се споменаваше думата „трици”. Не съм много сигурен какво вечерях снощи, но май бяха котлети от трици. Страшно съм подтиснат.
.....................................................................................................................................................................................................................
На другата сутрин, когато пред закуската състояща се от овсени ядки и някаква плява, обявих пред жена си, че това е най-тъпата диета, за която съм чувал, тя ми каза да си намеря по-добра. Затова отидох в библиотеката. Открих поне 150 книги за хранене и диети..., но всички диети бяха малко прекалено сериозни и изпълнени с трици за моя вкус. Накрая открих точно това, което търсех. Книгата беше написана от някой си доктор Дейл М. Атренс, и се казваше „Не пазете диети.”. Е, това е заглавие, което може да събуди интереса ми.
Преодолявайки естествената си неприязън към самоизтъкващи се лица, които държат да слагат титли пред имената си..., отнесох книгата в читалнята – мястото, заделено в библиотеката за лица със странно поведение, които нямат къде да отидат през работния ден, но все пак не са съвсем готови да бъдат прибрани в лудницата. Та на това място се отдадох на задълбочено изучаване на текста.
Основната идея на книгата...е, че в продължение на хилядолетната си еволюция човешкото тяло е програмирано да трупа тлъстини, за да съхранява топлина през студените месеци на годината, под формата на уплътнение за удобство, и като енергиен резерв в години, когато реколтата е лоша.
Човешкото тяло -. Имоето в частност, очевидно – много го бива да изпълнява тази функция. Дървесните мишки не са в състояние да го правят, затова ядат непрекъснато, освен когато спят. „Може би затова те не са в състояние да създават изкуство.”, отбелязва хитро Атренс. Ха-ха. А може би пък се дължи на това, че те ядат листа, а аз ям двойния шоколадов сладолед с крем на Бен и Джери.
Другият интересен факт, изнесен от Атренс, е че мастните тъкани са извънредно упорити. Дори да се докараш почти да гладна смърт, тялото ти проявява крайно нежелание да разгражда мазнини.
Половин килограм мазнини се равнява на 5000 калории, които средностатистическият човек поглъща за 2 дни. Значи, ако гладувате в продължение на седмица – без да ядете абсолютно нищо – в крайна сметка ще стопите не повече от килограм и половина тлъстини, и нека бъдем честни, пак няма да сте красиви ката картинка в банския си костюм.
След като сте се изтезавали по този начин в продължение на седем дни, съвсем естествено е да хлътнете в килера, когата никой не ви вижда, и да изядете всичко което намерите с изключение на един плик нахут. Така си възстановявате всички загуби, плюс- и в това е номерът – още малко отгоре, защото тялото ви е наясно, че сте се опитали да го уморите от глад и че не може да ви се има доверие, затова си слага още малко допълнителна сланинка настрани за в случай, че пак ви обземат идиотски идеи.
Точно затова пазенето на диети е толкова трудно и подтискащо. Колкото повече се опитвате да се отървете от тлъстините си, толкова по ожесточено организмът ви се вкопчва в тях.
Затова изобретих алтернативна диета, която нарекох „Лъжете тялото си в продължение на 20 часа на денонощие.” Идеята е, че 20 от всеки 24 часа се подлагате на пълен глад, но в четери подбрани периода от всяко денонощие – да ги наречем за удобство закуска, обад, вечеря и скреднощна закусчица – вкарвате в организма си неща от рода на пълна чиния с наденички, пържени картофи и боб, или голяма купа с шоколадов сладолед, така че организмът ви не може да осъзнае, че го подлагате на глад. Блестящо хрумване, а?
Просто не мога да разбера как не съм се сетил за това още преди години. Може би поглъщаните напоследък количества трици са пречистили мозъка ми или нещо подобно.
Бил Брайсън, Записки от една голяма страна
|
Диета: [re: eзepo]
