Аз открих още нещо от една също любма книга на много поколения, но всъщност е писана за възрастни:

Не съм виновен аз, дето ми се случват малко по-чудни неща, отколкото на другите. То е, защото аз обичам да пътувам ида търся неуморно приключения, а пък другите си седят вкъщи и гледат света през прозореца.
Веднъж например аз се качих на един голям холандски кораб и потеглих на далечен път. Изневиделица ни връхлетя страхотен ураган, който за един миг изпокъса всичките платна и поломи всичките мачти.
Една мачта падна върху компаса и го строши на парчета. А пък всички знаят колко е трудно да се управлява кораб без компас. Ние объркахме пътя и не знаехме накъде да вървим.
Три месеца ни блъскаха океанските вълни от една страна на друга, след това ни отнесоха в неизвестна посока и една прекрасна сутрин забелязахме необикновена промяна във всичко. Морето вече не беше зелено, а бяло. Ветрецът носеше някаква нежна и сладка миризма. На всички ни стана много приятно и весело.
Подир малко видяхме едно широко и дълбоко пристанище и след един час влязохме в него. И да видите какво чудно нещо: наместо вода в това пристанище имаше мляко.
Побързахме да слезем на брега, наведохме се и започнахме жадно да пием от млечното море. Между нас имаше един моряк, който не можеше да понася дъха на сиренето. Щом му покажеха сирене, почваше да се задушава. И сега се случи същото: прилоша му, щом като стъпи на земята.
- Махнете под краката ми това сирене! - почна да вика морякът. - Аз не мога, не искам да ходя по сирене!
Тогава аз се наведох към земята и разбрах всичко. Островът, пред който се намираше нашият кораб, беше направен от чудесно холандско сирене!
Няма какво да се смеете, говоря ви самата истина: наместо пръст под краката ни имаше сирене.
Не е чудно, че жителите на този остров се хранеха само със сирене. Но сиренето не намаляваше, защото през нощта морето прибавяше към острова толкова ново сирене, колкото изяждаха жителите на острова през деня.
Островът беше покрит с лозя, но гроздето им беше особено: смачкаш ли едно зърно, наместо гроздов сок от него потичаше мляко.
Островните жители бяха стройни и хубави хора. Всеки от тях имаше по три крака. С три крака те свободно ходеха не само по земята, но стъпваха и по вълните на млечното море.
Хлябът там растеше опечен, готов за ядене, затова островитяните не знаеха да орат и да жънат. Видях дървета, чиито клони бяха натежали, само че наместо плодове имаше сладки медени курабийки. Докато се разхождахме по Сиренарския остров, видяхме седем реки, които носеха наместо вода мляко, и две, в чиито корита течеше гъста и вкусна бира. Над бирените реки висяха клони на дървета, които бяха родили печени кебапчета. Трябва да си призная, че бирените реки ми харесаха повече от млечните.


Барон Мюнхазун ат Рудолф Распе