Екзестенциалния въпрос за кренвиршите:
- Тези кренвирши с кисело зеле бяха чудесни, нали? - забеляза хер Шулце, комуто и след милионите на Бегюм не бяха опротивели любимите му ястия.
- Чудесни - отговори Марсел, който ги ядеше героически всяка вечер, макар да бяха му станали вече отвратителни.
Бунтуванията на стомаха му го накараха да се реши окончателно на опита, който беше замислил.
- Питам се дори как народите, които нямат ни кренвирши, ни кисело зеле, ни бира, могат да понасят съществованието! - подзе хер Шулце с въздишка.

Жул Верн «Петстотинте милиона на Бегюм»

За това какво да правим, ако случайно застреляме слон:
После се залови с трупа на слона, паднал само на десет разтега от гората. Отряза ловко хобота, който беше широк близо две стъпки, и прибави към него един от гъбестите крака на слона. Това са всъщност най-вкусните късове, като гърбицата на бизона, лапата на мечката или главата на глигана.
Когато кладата изгоря напълно отвътре и отвън, в очистения от пепел и въглени трап имаше много висока температура. Месото от слона бе увито в благоуханни листа, сложено в дъното на тая пригодена за случая пещ и покрито с топлата пепел. После Джо издигна отгоре втора клада и когато дървата изгоряха, месото бе добре опечено.
Тогава Джо извади вечерята от пещта, сложи съблазнителното месо на зелени листа и нареди вечерята на прекрасна морава. Донесе сухари, ракия, кафе и наля прясна и бистра вода от съседния ручей. Удоволствие беше да се гледа така приготвеното угощение и Джо си мислеше, без да се гордее много-много, че ще бъде още по-голямо удоволствие да се яде.

Жул Верн «Пет седмици в балон»

И, ако случайно застреляме лъв:
Те обираха внимателно вече намирисващата мазнина от стомаха, сърцето и бъбреците на лъвовете, защото според техните вярвания тя може да предопредели пола на едно дете. Ако мъжът изяде една супена лъжица лъвска мас преди сношение, детето ще бъде момче, половин лъжица - момиче. Туземците не се интересуват от кожата на лъва, но високо ценят маста.

Джон Хантър «Саваните на Кения»

Ако ни ухапе змия /нещо като първа помощ/:
Беше бос, та змията го беше ухапала направо в петата. И всичко това стана само защото аз, глупакът, забравих, че щом оставиш някъде умряла змия, другарят й бездруго отива и се увива около нея. Джим ме накара да отсека главата и да я хвърля, после да одера тялото и да опека едно парче от него. Изпълних всичко, той изяде парчето месо и каза, че то ще го изцери. Нареди ми още да извадя звънчетата на змията и да ги завържа около китката му. И това щяло да помогне.

За яденето и съвестта:
Всяка вечер към десет часа слизах на брега да купя в някое селце за десетина цента брашно, бекон или друго нещо за ядене; случваше се да докопам и някое пиле, ако не мирува на пръта си. Баща ми казваше, че види ли човек пиле, трябва да го взема, било за себе си, било за другиго, който нямало да забрави такова добро. Макар че така приказваше, не го видях да се откаже някога от пиле.
Заран се промъквах още по тъмно из полето и все докопвах някоя диня, пъпеш, тиква, прясна царевица или нещо друго. Баща ми казваше, че не е грях да си вземеш нещо, ако смяташ един ден да го платиш; но, според Вдовицата, това си е чисто и просто кражба и никой свестен човек не върши такова нещо. Според Джим, и Вдовицата имала донякъде право, и баща ми; затова най-добре било да заличим две-три неща от списъка и да се вречем, че няма да ги вземаме занапред - тогава нямало да е грях, ако вземем другите. Приказвахме по тая работа цяла нощ, додето се спускахме по реката, и се чудехме от какво да се отречем - от дините ли, от пъпешите и пресните царевици ли или от нещо друго. На съмване решихме благополучно въпроса - да се откажем от киселиците и фурмите. Досега все ни беше някак чоглаво, но сега вече ни олекна. Аз се зарадвах много на това решение, защото киселиците не са кой знае какво чудо, а пък фурмите щяха да узреят чак след два-три месеца.

За това как кулинарно да подпомогнем бягството на затворник:
Взехме ние тоя мангал, без да ни усетят, и го занесохме в гората; отначало не можехме да опечем никаква баница, защото не знаехме как става тая работа, ама накрай сполучихме. Намазахме мангала с тесто, турихме го на жарта, навихме въжето, покрихме го с още един пласт тесто, захлупихме мангала с капака, посипахме отгоре жар, после уловихме дългата дръжка и застанахме по-далечко от огъня; след петнайсет минути излезе една баница - да й се ненагледаш! Само че който ще я яде, трябва да се запаси с две кутии клечки за зъби, защото ако тая въжена стълба не го накара да се превива от болки до второ пришествие, да не ме викат Хък Фин.

Марк Твен «Приключенията на Хъкълбери Фин»

Ако случайно попаднем на самотен остров:
Изобщо по това време яденето ми се разпределяше така: на закуска чепка сушено грозде, на обед късче козе или костенурково месо (опечено на жар, защото за нещастие нямах в какво да пържа или да готвя), на вечеря две-три яйца от костенурка...

....След като нахраних моя дивак с варено козе месо и бульон, на другия ден реших да го нагостя с печено козе месо. Опекох го над огъня, както правят често у нас в Англия. От двете страни на огъня се забиват в земята два пръта, отгоре им се закрепва напречен прът, на него се окачва месото и се върти над огъня, докато се опече.

Даниел Дефо «Робинзон Крузо»

Ако случайно попаднем при трапери:
Добре е известно, че човек се нуждае за изхранването си както от неорганични вещества, така и от определено количество белтъчини и въглехидрати, които успява да си набави доволно в необходимото съотношение, когато живее в населени места. Но уестманът, който месеци наред не вижда никакво населено място, живее само от месо, а то съдържа малко въглехидрати. Следователно той трябва да яде големи количества от него, за да набави на тялото си необходимите въглехидрати. Обилното количество белтъчини, които поглъща, се изразходват от организма му много лесно при постоянните физически напрежения. Виждал съм как един стар трапер поглъща наведнъж осем пфунда месо и след като го попитах дали се е наситил, той ми отговори с усмивка:
- Сигурно съм се наситил, защото нямам нищо повече за ядене. Но ако искаш да ми дадеш парче от твоето месо, няма да има нужда да чакаш дълго, за да видиш как ще изчезне.

Карл Май «Винету»

Ако решим да се правим на диванета:
Веднъж, на Коледа, тя се опита да накара Емил да яде задушен зелен фасул, защото зеленчуците са толкова полезни, но Емил каза не.
- Да не смяташ НИКОГА да не ядеш зеленчуци? - попита майка му.
- Как не - рече Емил. - Но ИСТИНСКИ зеленчуци.
След което тихомълком отиде зад елхата и започна да я гризка. Но бързо му омръзна, защото боцкаше в устата.

Астрид Линдгрен «Емил от Льонеберя»

Eдно философско разсъждение за полезната храна:
- Значи наистина не искаш цветно зеле?
- Не, по-скоро ще умра, отколкото да ям зеле!
- Но то е много полезно - въздъхна майката.
- Навярно - каза Дребосъчето. - Отдавна съм забелязал: колкото едно ядене е по-безвкусно, толкова е по-полезно. Бих искал да зная защо всички тия витамини ги има само в това, което не е вкусно?...
- Витамините, разбира се, трябва да бъдат в шоколада и дъвката - забеляза духовито Босе.
- Това е най-умното от всичко, което си казвал напоследък - рече Дребосъчето.

И едно твърдение, дадено от специалист:
- Когато отново долетя, ние ще изядем още повече торти! - извика Карлсон. - От торти не се дебелее!... Довиждане, Дребосъче!

Астрид Линдгрен "Карлсон който живее на покрива"