Бушмените не сваляха очи от облака. Шумът ставаше все по силен, неистинският облак ставаше все по-голям. Чуваха се крясъците на орлите и ястребите, които поглъщаха с хиляди от тези насекоми.
- Мислите ли, че ще се изсипят тука? - обърна се Уйлям Еймери към Мокума.
- Страхувам се, че ще се случи това: вятърът ги носи насам, влагата прави крилата им тежки. Мисля, че те ще се изсипят на ливадите и тогава...
Бушменът не завърши мисълта си, когато грамадният облак внезапно падна на земята. Всичко се покри с насекоми - и палатките, и колите. Образува се черен пласт, дебел цял фут. Англичаните потънали до колене в тази маса от насекоми, ги мачкаха с хиляди при всяко движение. Но какво значение имаше това в сравнение с милиардите, които образуваха облака?
Но скакалците си изпащаха здравата от всички. Птиците с прегракнали крясъци се спускаха върху тях и ги ядяха. Под тях се появиха змии, които също лакомо унищожаваха тази вкусна храна. Конете, биволите, мулетата и кучетата също ядяха с голямо удоволствие. Степния дивеч, дивите животни, лъвовете, хиените, слоновете гълтаха цели крини от нея. Най-после и бушмените, полакомени от "въздушните скариди", с удоволствие ги ядяха, като манна небесна. Но тука имаше не само външно нападение, защото насекомите сами се изяждаха едни други.
Като отстъпиха на молбите на бушмена, англичаните решиха да опитат тази храна, която им падна от небето. Няколко хиляди насекоми бяха сварени със сол, пипер и оцет, при което бяха избрани най-хубавите, младите, които се отличават със зелен цвят и мекота, докато старите стигат четири дюйма дължина. Любителите на това ядене особено ценят тези, които не са снесли яйцата си и които са дълги петнадесет-двадесет линии, а дебели колкото молив.
След три четвърти час, крайно апетитното месо беше готово. Скакалците с откъснати глави, крачка и криле приличат много на скариди и са много вкусни. Сър Джон Мърей, който изяде няколкостотин от тях, помоли да направят запас, което съвсем не беше мъчно да се направи, защото за това трябваше да се наведат.
Нощта настъпи, всички отидоха по местата си. Но колите също бяха пълни с тези насекоми. Невъзможно беше да се стъпи, без да бъдат мачкани стотици и хиляди. При такива условия не беше особено приятно да се спи. Небето беше ясно, звездите светеха на небесния свод, и тримата астрономи прекараха цялата нощ в определяне височината на звездите. Това беше по-добре, отколкото да спят всред скакалците. Освен това европейците навярно не биха могли да спят при страшния рев на хищните зверове, които бяха привлечени тука от скакалците.

"Приключенията на трима руси и трима англичани", Жул Верн