...господин Мицлик вече беше изсипал червата и беше заръчал на помощника си да иде да ги обърне и промие, а самият той се ровеше във вътрешностите на прасето като слепият Хануш в Пражкия орлой, по памет, без да гледа, клъцваше по нещо и едно след друго се освобождаваха далакът, черният дроб, шкембето, най-накрая белият дроб и сърцето. Подложих едно каче и цялата превъзходна симфония от мокри багри и форми се изсипа в него. Нищо не будеше в мен такъв възторг като яркочервеният бял дроб на прасето, украсен със смарагда на жлъчката; като градоносни облаци, като нежни къдрави облачета се точат покрай червата бучките на вътрешното сало, жълто като стопена свещ, като пчелен восък. ...

...под мощните му движения късчетата месо започнаха да губят формата и предназначението си, по полумесеците на въртящите се ножове месото постепенно се превръщаше в кайма, господин Мицлик подлагаше длан и аз слагах в нея попарените подправки; той беше единственият касапин, който искаше подправките да бъдат попарени, защото, казваше той, и го разбирах много добре, миризмите се изострят и правят чуден букет; после господин Мицлик прибави киснатата във вода погача, отново разбърка, разтърси и омеси всичко с мощните си длани и пръсти, обра останалата по ръцете му кайма, гребна от нея ,опита я, погледна нагре към тавана в екстаз и си повтаряше: пипер, сол, джинджифил, кимион, хляб, чесън; когато изрече на глас огнеметната касапска молитва, гребна отново от каймата и ми я поднесе да я опитам; взех си съвсем мъничко, сложих в устата си и я пробвах на вкус; на свой ред вдигнах взор към тавана и очи, плувнали във възторг от свинското, разтварях и опитвах на вкус тези ухания; после кимнах, което беше знак, че като стопанка одобрявам вкусовия регистър и че нищо не пречи да пристъпим към пълненето на кървавиците.
Тогава господин Мицлик започна да взима поред нарязаните и в единия край прищипнати с клечки черва, с двата пръста на дясната си ръка натъпкваше месото и ето че под дланта му израсна прекрасна кървавица, която аз хванах и защипах отгоре; продължихме така и успоредно с намаляването на каймата нарастваше, сякаш чрез скачените съдове на червата, купчината кървавици.

-------------------------
Призори, като се събудих, усетих такава жажда, че отидох боса да си взема бутилка бира, издърпах тапата и взех лакомо да лоча, после запалих лампата и с нея в ръка обходих всички парчета месо. Не издържах, запалих примуса, отрязах от бута две хубави пържолки, начуках ги, посолих ги и ги посипах с пипер, запекох ги с масло, за осем минути, които ми се сториха цяла вечност и през които устата ми се пълнеше със слюнка - такава съм си аз, и двата бута можех да ги изям ей тъй, на пържолки, полети с лимонов сок; накрая сложих капачето, изпод което сърдито заизлиза гъста пара и ето че пържолките вече лежаха в чинията и аз ги поглъщах лакомо...

Цялата глава в "Подстригване" на Бохумил Храбал

Nequaqua vacuum, казала жабата и цопнала в гьола.

Редактирано от dexter_sum на 13.05.05 19:36.