.... че това е една прекрасна тема. И ще я "наспамя" с най-различни предложения.
Да започнем с нещо весело като начало:

До масата на Зейфод Бийблброкс се приближи едно голямо млекодайно животно от рода на говедата - едро, добре угоено и охранено четириного, с огромни влажни очи, малки рога и с една почти подкупваща усмивка на устните си.
- Добър вечер - измуча то и се отпусна тежко на бутовете си. - Аз съм Специалитетът на деня. Мога ли да ви препоръчам някои части от тялото си?
Изгрухтя и примлясна няколко пъти, намести се по-удобно на задните си части и се загледа спокойно в клиентите.
Думите му предизвикаха изумление и смут у Артър и Трилиън, безразличие у Форд Префект и остро чувство на глад у Зейфод Бийблброкс.
- Може би парче от моята плешка? - предложи животното. - Задушена в бяло вино?
- Ъъъ, ВАШАТА плешка? - прошепна Артър ужасено.
- Естествено, че моята, сър - изгрухтя доволно животното, - как мога да предлагам чужди плешки?
Зейфод скочи на крака и започна да ръчка и опипва плешката на животното с разбиране.
- Бутът ми също е много хубав - гордо заяви животното. - Правих специални упражнения и се храних с много зърно, за да е месото му сочно и хубаво.
Уригна се леко, примлясна и започна да преживя. Като сдъвка храната, отново я глътна.
- Или може би предпочитате нещо печено на фурна? - добави то.
- Да не искате да кажете, че това животно наистина иска да го изядем? - прошепна Трилиън на Форд.
- Аз ли? - каза Форд с безжизнен израз в очите. - Аз нищо не искам да кажа.
- Това е направо ужасно - възкликна Артър, - най-отвратителното нещо, което някога съм чувал.
- Какво те тревожи, землянино? - попита Зейфод, като насочи вниманието си към огромния бут на животното.
- Просто не мога да ям от животно, което стои пред мен и ме кани да го изям - каза Артър. - Жестоко е.
- А по-добре ли е да ядеш от животно, което не иска да бъде изядено? - каза Зейфод.
- Не е в това работата - възрази Артър. Но сетне се замисли. - Добре - каза той, - може и в това да е работата. Но все едно сега няма да го мисля. Просто ще...ъъъ...
Вселената вилнееше около него в предсмъртна агония.
- Мисля да взема само една зелена салата - измърмори той.
- Позволете ми да ви посъветвам да опитате черния ми дроб - обърна се животното към него. - Трябва да е станал много апетитен и крехък, месеци наред се тъпча насила.
- Само зелена салата - заяви твърдо Артър.
- Само зелена салата? - попита животното, като ококори неодобрително очи.
- Да не искате да кажете - рече му Артър, - че не бива да си взема зелена салата?
- Знаете ли - отвърна животното, - познавам много зеленчуци, които са категорични по този въпрос. Ето защо се реши веднъж завинаги да се сложи край на този заплетен проблем, като се създаде животно, което наистина желае да бъде изядено и е способно да го заяви ясно и убедително. И ето ме пред вас.
Насили се и успя да направи лек поклон.
- Чаша вода, ако обичате - каза Артър.
- Вижте какво - каза Зейфод, -ние искаме да се наядем, а не да водим кулинарни спорове. Четири пържоли алангле, ако обичате, и по-бързо. Не сме яли от петстотин седемдесет и шест милиарда години.
Животното се изправи тежко на крака. Измуча слабо.
- Позволете ми, сър, да ви поздравя за мъдрия избор. Наистина е много добър - каза то. - Ей сега ще отида да се застрелям.
Обърна се и смигна приятелски на Артър.
- Не се тревожете, сър - каза му то, - ще го направя по най-хуманен начин.
И без да бърза,тръгна, клатушкайки се, към кухнята.
След няколко минути сервитьорът пристигна с четири огромни димящи пържоли....

Из "Пътеводител на галактическия стопаджия" от Дъглас Адамс

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите