уф,...ама и аз съм една..ей на ...разплаках се..., защото се сетих как преди година и осем месеца седях до креватчето и наблюдавах спящото си детенце...а то едно такова мъничко и крехко, галех ръчичката й и се питах кога ли тези тънички пръстчета ще порастнат.....и още, когато отивах на консултация и се оказваше, че е пораснала само с 200-250 грама.
Все си казвах, че по-важното е да не боледува....и ще порасне.....и ето...сега е едно много будно и жизнерадостно дете, което не престава да ме изненадва с всеки изминал ден.
думите ти наистина много ме окуражиха и ...аз ще се опитам да се променя в това отношение/защото досега бях много настоятелна по отношение на храненето/ и да направя нещата по-лесни за мен и дъщеричката ми.
а тя наистина е между най-долната и средната граница за за тегло и ръст.
наистина на някои познати децата са много по-едри и тромави, но аз се научих да не съпоставям детенце с тях, защото всеки организъм си е различен, сам за себе си и не може всички да се развиват еднакво.
знам, че има още много неща да уча...но съм спокойна,когато..има хора като теб...едни такива....разбиращи и ....естествени.БЛАГОДАРЯ ТИ!!!
Сега денят ми е по-слънчев!!!
п.с.хей, мег...това не е клуб на хленчещите майчета!

КОЙТО ТЪРСИ, НАМИРА!