знаех си : )
сигурна бях, че ще разбереш каквото ти казвам : )))

и още, да ти кажа - и моето момиченце беше точно в онези граници. и аз непрекъснато се притеснявах... ама много!
а сега ела я виж каква е : )
висока е с 2 сантиметра повече от мене, като стругосана на струг, като вретенце е, като рибка, толкова е красива : )
и не, че е мое дете, просто... ама наистина е красива : )
и винаги е била.
и никога не е била по-малко здрава от връстниците си, но от доста от тях, смея да твърдя, е била по-щастлива, защото никой не й се е карал, че нещо не е изядено, например.
хе, какви глупости сме си готвили, двете с нея, ако знаеш само : ))))
и после си ги ядяхме и ни беше много смешно, понеже си обещавахме каквото си сготвим да си го изядем... хммм например - как ти се струва - попара от мляко, с плуващи вътре цели репички?
аз правя попара, от препечени във фурната дребни бисквитки и мляко.
препичах бисквитките, за да са по-ароматни. и после попарата се състоеше от купа мляко с идеално обран и изхвърлен гаден каймак! даже прецедено, в която хвърляш една малка бисквитка, или парченце от бисквитка и го ловиш с лъжицата и го ядеш докато е още хрускаво в средата.
и й казвам : "ама какво още да сложим? така ми се струва малко... недовършено това?", а тя ми казва, ама се хили "ми да сложим репички!" и аз й казвам: "ама как така попара с репички, бе? къде се е чуло и видяло? никой няма да иска да го яде това!" а тя още повече се смее и после пускаме репички да плуват в млякото и ядем и изобщо не е гадно, а е смешно : )
е, много пъти не сме можели да ядем разни глупости и, разбира се, единодушно ги давахме на кучето, обаче... като се смее човек знаеш ли какъв апетит му се отваря, а? : )
... а пък ти съпоставяй, как така няма да съпоставяш?
и като съпоставяш сама ще се убедиш, че твоето детенце е по-красиво от онези дебелите деца, дето са "ух, на бабаааа, прасенцето"

ама да са живи и здрави, и тънки и дебели, всичките до едно!