здрасти,
ами...недей обръща внимание на разните там, дето "не й дават годинките" (ама че се раздразних изведнъж...)
уф, ама наистина... страшно се ядосах, не е редно така да се ядосвам, зная, но като се сетя мене как са ме мъчили като малка родителите ми, защото някой им казал "брей, това детенце... със скакалци ли го храните?" - и после това се обсъжда пред мене, сякаш не съм в стаята и аз после се чувствам виновна, че не мога, не мога... че ще повърна всеки момент от гадната "попска яхния", която ми е сложена в чинията и която не мога да изям, въпреки, че не ми се иска мама и тате да се чувстват виновни от това, че аз съм така кльощава и да им говорят хората такива неща...
цялото си детство съм прекарала в чувство за вина.
че, ето, моите родители, на които аз съм единственото детенце, душа дават аз да съм пуфкавичка, пък аз на- все едно скакалци ям... и какво? от това - стомахът ми на топче, колкото главичка на карфичка, не може три трохи едновременно да поеме...
тъпа работа.
моето детенце също беше мъничко, вече казах.
роди се осмаче - аз също съм била така - отначало ми се струваше, че всеки момент може просто да се стопи и да изчезне, толкова малка беше...
не бях лишена и от подобни "доброжелатели", които да ми казват "ей, на едикойси детенцето се роди три кила и осемстин грама, яде като разпрано, наддало е незнамсиколко за една седмица..." - и да гледат съжалително в количката ми онова дребно трепкаво нещо, с глава колкото малък портокал, плешиво, без вежди, но с огромни черни очи с дълги извити ресници, което гледаше така сериозно, сякаш... знае всичко за Света и ... : )
ех, и ревях.
всеки ден, по сто пъти.
започнах да слабея от зор. да не мога да спя... такива неща.
и после, веднъж пак бях разплакана и се звънна на вратата и беше една малка съседка, която майка й я пратила да вземе на заем чаша захар.
и, кой знае защо, аз й казах защо плача.
а тя пък, страшно мъдро за възрастта си - тогава беше 12годишна, ми каза, че... това са пълни глупости : )
каза ми да погледна малките, грозни буци, които се търкалят из двора на детската градина отсреща. и да преценя сама - искам ли детенцето ми да изглежда така? и ми каза също, че не знае за дете, което да е умряло от глад, при положение, че в дома има храна.
никога няма да забравя това.
беше еднин от онези моменти, за които знаеш, че са наистина важни и още веднага си наясно, че няма да ги забравиш.
тогава бебето ми беше съвсем мъничко - на няколко месеца едва - и добре, че моята малка приятелка ми каза тези неща тогава, навреме.
знаеш ли какво, не е необходимо да правиш някакви свръхсложни движения и усилия, за да бъде детето ти здраво и добре.
просто не го насилвай, никога.
когато му приготвяш храната не се опитвай да я направиш свръхполезна, а гледай тя да му е вкусна.
не можеш да излъжеш някого, че нещо е вкусно, когато то не е.
спомням си с ужас и отвращение например как баба ми ме подлагаше на "подсилващи" изпитания, под формата на чаша мляко, в което е разтворено сухо мляко, че да бъде по-силно, и вътре - разтворен мед и гаден суров жълтък и, за да не личи цялата отврат - и парче шоколад... просто се потрисам... ами отварата от пелин, за да съм била имала апетит?... ами онази ужас, от разпльокани яйца заедно с черупките, накиснати в лимонов сок плюс мед и не помня още какви вълчи отрови... ами пълната супена лъжица рибено масло след всичко това... просто не знам как съм жива!?
много е лесно да направиш някого злояд.
за да ти е чиста съвестта, че се грижиш добре за него, можеш да го измъчиш почти до смърт, с нелепото желание той да е дебел и по този начин да изглежда здрав.
дебелите не са здрави, за съжаление.
е, не е добре и някой да е прекалено кльощав, но... ако е така то във всички случаи грешката не е у него.
няма човек, който да не яде просто ей така, напук.
има разни такива таблици, с теглото отнесено към ръста на човек.
погледни такава таблица и виж дали теглото на детето ти е в границите на нормалното, атнесено към ръста му.
ако е дори и в най-долната граница - значи всичко е наред.
човек си расте както си расте.
не вярвам в началото на двайсет и първи век, в къща, в която има всичко за ядене, някой да се разболее от глад.
остави детето на мира и не го насилвай, не го лъжи, не препускай след него с купичка и лъжичка.
ако не ще да яде - прибери храната. на следващото хранене ако не ще - пак я прибери.
на третото, ако пак не ще - изяж я ти и то така, че то да види, че ти е вкусно.
без да се превземаш и да преиграваш. тук е важен моментът наистина да ти е вкусно, разбираш, нали? детето ти те обича и не е глупаво, то веднага ще разбере, ако го лъжеш.
не прави от храненето нито театър, нито наказание.
адски е жалко, когато едно от удоволствията в живота на човек бива опорочено.
аз самата разбрах, че храненето е удоволствие, а не тегоба чак когато бях на 23 години, едновременно с... моето детенце.
и пак навреме беше, де, поне навреме за нея... : )
тя никога не е била злояда, но... беше просто щастливо стечение на обстоятелствата, че не стана. може би се дължеше както на моите ужасни спомени от детството, така и на разговора ми с онова съседско дете... не зная.
но и досега съм някакси... благодарна, само дето не зная на какво и на кого точно, но зная, че за съжаление - не на родителите и близките си...
и така - това е, което мога да ти кажа.
готви вкусно, храна без запръжка, без гадни луци и разпльокани моркови, без големи количества подправки - много деца се ужасяват от магданоза и копъра в манджата. не зная защо е така, но е така.
не препълвай купичката.
не изисквай всичко да е изядено без остатък.
не настоявай, че нещо е вкусно, когато детето ти твърди, че не е.
малките са много чувствителни към вкуса на храната.
нека количеството е колкото желае детето, нито лъжичка повече.
на следващото хранене то само ще поиска повече, бъди сигурна в това.
не му давай излишни глупости между храненията.
абе... с две думи - дръж се с него приятелски, а не като на бойни маневри, ще видиш, че всичко ще е наред.
храненето трябва да е удоволствие, не "стражари и апаши", това е.
няма да ти пиша специални рецепти, не виждам смисъл.
ти ще се справиш, защото обичаш детенцето си, сигурна съм в това.
поздрави