Слава Богу, с брат' ми, роден 1966 сме много близки. Въпреки, че в последните вече 46 години сме живели в един град само от 1990 до 1994.
За травми от детството мисля че нямам.
Както скоро споменах майка ми се разболя сериозно когато бях на 15, инвалидизира се напълно, когато бях на 20 и почина, когато бях на 25. Изхитрих се да завърша учителски институт работейки и учейки.Прекъсвал съм, за да помагам около майка ми.Като ученик вместо по ученически бригади работех на археологически разкопки, което ми харесваше.Също почнах да пия като ученик и на 29 години осъзнах, че имам проблем и го спрях изведнъж.
Понеже майка ми почина рано ми трябваше време знанието, че когато си направил за някого всичко, което си се сетил не трябва да имаш чувство за вина да стане убеждение.
И пак, както писах тези дни, до 8 годишна възраст съм живял много натясно със средно още по 15 квартиранти извън семейството и доста от тях с различен манталитет от този на нашите. Така,че мисля, че оттам съм развил свръхчувствителност към опити за манипулиране и контрол. Иначе не съм развил мания да опазвам вещи, скъперничество и други подобни защити на личното пространство.
И, както казах, майката на баща ми, която винаги е живяла с родителите си и са се развели с дядо ми на шестата година беше изключително цапната в устата. Баща й, когото помня - също. Иначе е бил образован и изключително сръчен. Естествено и баща ми. Образован, сръчен и мръсноуст. Като нещо естествено, без притеснение. На детска градина съм бил 2 години и чак там почнах да научавам, че това било нещо нередно.
И те така...